Амазонките са били българки...

    

     Митът за жените-бойци, чиито военни качества и умения надминават мъжките, е много древен и още бащата на историята Херодот през V в. пр.н.е. разказва първите легенди за амазонките.

         Със сигурност Омир не знае за тях, но през VІІ или VІ в.пр.н.е. е съществувал древногръцки епос „Аримаспея”, в който, според Херодот, се разказвало за кимерийците, за циклопите-аримаспи и за възхитителните амазонки.

    Легендите за тях били толкова пленителни, че не само войниците на Александър Македонски се хвалели през ІV в. пр.н.е., че срещали амазонки, но и благочестивият католик-историк през VІІІ в. от н.е. Павел Дякон развихря въобръжението си, съобщавайки, че старите лангобарди през ІV век от н.е. били воювали с амазонки на средни Дунав, в днешните унгарски земи.

    Амазонките, според Херодот, били майки на савроматите. Последните живеели на източният бряг на р. Дон (Танаис), при Азовско море (Меотида). „Преминеш ли река Танаис, вече не си в Скития. Първата област, на която попадаш, е на савроматите, които, като се започне от най-вътрешната част на езерото Меотида, обитават на север земите.(...)” (Херодот, ч.ІІ, С., 1990, с.15).

            Плиний Старши дори ни е завещал уточнението, че сарматите на гръцки били наричани савромати.

    Кимерийският ареал, описан от Херодот, се трансформира в сармато-савроматски и не случайно Херодот е убеден, че амазонките са майки на савроматите.

    Херодот премълчава (В. Паркер), че кимерийците имат няколковековно съществувание в областта Кападокия в Мала Азия, където тракийската държава Фригия е покорена от тях, но истината за величието на кимерийците, е запазено в асирийските клинописи (Асколд Иванчик, Нина Медведская).

    Вероятно още през ІХ в. синдо-меоти, които живеели около Азовско море, мигрират на южното Черноморие през Кавказ и основават гр. Синоп, който изглежда носи тяхното име „синди”, упоменато от Херодот.

    Епосът „Аримаспея” описва тези синдо-меоти, които онаследяват в Мала Азия хето-хуритската залязваща култура и дори приемат култа на хуритското божество Кумарби, а от урартите възприемат и култа към бог Куар, под името Кубар (Савар, Сурва). Сведения за мащабното разпространение на този култ, под името Sabar, дава още през 12 в. Маймонид.

   

    „Аримаспея” е на автор (или аеди) от Кизик (бл. до дн. Бурса). Епосът повествовува за анатолийските кимерийци от VІІ в., но през V в. пр.н.е., т.е. по времето на Херодот, кимерийците вече са загубили през VІ в. пр.н.е. своите земи в Мала Азия и през Кавказ са се върнали около Азовско море, ето защо Херодот знае само за приазовските кимерийци, а сведенията за тяхната анатолийска мощ, свежда до 30 годишен поход, по аналог с разказа му за скитите.

    Така анатолийските древни амазонки, по линия на преходът на кимерийците през VІ в. пр.н.е. от Мала Азия в Кавказ и Предкавказието, изведнъж са увидяни от Херодот като феномен около Приазовието.

    Така се ражда легендата за предкавказките амазонки...

    Тази легенда със сигурност произхожда от кимерийската цивилизация и нейните миграции на южното Черноморие и оттам обратно на северното Черноморие в региона на изток от Азовско море и Дон...

    Цялото това преселение на синдо-меоти от Приазовието в Мала Азия и случването на синдо-меотите като гамирци, които се връщат обратно от Мала Азия в Приазовието, става в един период между ІХ в. пр.н.е. и VІ в. пр.н.е., който период е всъщност истинската пра-история на българите.