петък, 30 януари 2015 г.

Константин философ (Св. Кирил) като царски пратеник при сарацини и хазари, С., 1933



Ю. Трифонов (1864-1949) е автор на над 30 научни труда по езиковедски, теологически,  литературни и исторически проблеми, в чийто брой не се включват многото му рецензии на исторически, езиковедски и литературни трудове от български автори, статии и др. По-важните му изследвания са: "Пространните жития на Кирила и Методия като исторически паметници", "Константин философ (Св. Кирил) като царски пратеник при сарацини и хазари", "Началото на Второто българско царство в нашите истории от втората половина на XVIII в.", "Кога са написани Учителното евангелие на епископа Константина и беседата на Козма Презвитера", "Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и за първата му песен против гръцките владици", "Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи", "Беседата на Козма Презвитер и нейният автор", "Йоан Екзарх български и неговото описание на човешкото тяло", "Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски - дейност и характер" и др.






















петък, 23 януари 2015 г.

Според Касиодор от VІ в., българите още през 390 г. били на Дунав…



При Мавро Орбини (1601 г.) е съхранен един изгубен днес откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва, че гр. Сирмиум към 390 г. е превзет от българите. Източният император Теодосий І (379-395) си възвърнал Сирмиум „след много битки“ с българите. 


Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония. Служи като резиденция на император Галерий през Тетрархията. Значението му през късната античност е толкова голямо, че Амиан Марцелин го нарича "преславна майка на градовете". Днес на неговото място се намира Сремска Митровица. От Сирмиум води името си историческата област Срем. Названието на града Митровица произхожда от името на Свети Димитър. Областта Срем е част от Първата българска държава и крепостта, която е неин център, носи това име до 12 век. Градът е център на епархия, която през 11-12 век е част от Охридската архиепископия.


Това сведение, ако е вярно, е особено важно за българската история. През 378 г. именно от Сирмиум тръгва кариерата на Теодосий І като източен император и той очевидно много се е постарал да си го върне от българите.

 Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).

Касиодор в своята Готска хроника (писана след 519 г.) под 504 г. е записал: „В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум”. И още: „Пълководецът Толвин в младостта си участва в сирмийският поход, изпита триумфът над хуните в числото на тези народи и обрече на смърт българите, страшни по цялата земя.

Историците не са обърнали внимание на този съхранен текст от Касиодор при Мавро Орбини, но на нас благодарение на него ни става ясно защо Касиодор за 504 г., когато пише за победа на готския вожд Теодорих Амал над българите, отбелязва „Италия отново овладя Сирмиум”. Това „отново” би имало смисъл, единствено спрямо 390 г., когато българите завладяват Сирмиум по времето на Теодосий І.

Известието за българи около 390 г. при Сирмиум, които даже завладяват временно града, е важно, понеже то показва кои са били българите в очите на един от най-талантливите летописци от VІ в. Касиодор. Касиодор е знаел много добре, че българите са били създатели на Хунския съюз и затова не се притеснява да нарича „българи“ същите, които другите хроники наричат „хуни“. Причината е, че остготите на Теодорих Амал до 455 г. също са били хунски народ и Касиодор предпочита да не използва общото име на съюзните народи, т.е. „хуни“, а конкретното име на народа, командвал хунския съюз, т.е. българите.


четвъртък, 22 януари 2015 г.

Защо Ирник е създателя на Велика България?


Никъде византийския летописец Теофан в своята всемирна хроника от ІХ в. не пише, че Кубрат е създал „древна Велика България”. Защо тогава в науката се твърди, че тази упомената от хронистите Теофан и Никифор от ІХ в. „Древна Велика България“, е създадена едва от Кубрат през VІІ в.?

В науката отдавна е посочено, че през ІХ в. Теофан и Никифор, като дават сведения за "древна Велика България", черпят от източник от края на VІІ в., тъй като Теофан преписва дословно и пише, че Боян е васал на хазарите сега. Учените така откриха, че е черпил от източник от края на VІІ в., понеже това, че Боян плаща данък на Азовско море на хазарите, е верно за края на VІІ в., но не и за ІХ в., когато пишат Теофан и Никифор. 

Държавата, която те изписват „древна Велика България”, очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото неизвестният автор, от който черпят данни Теофан и Никифор през ІХ в. и който е от края на VІІ в., не може (няма как) да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият VІІ в., каквато е държавата на Орган и Кубрат. 

         А те, както беше посочено, буквално са преписвали по тази тема от него, т.е. не са я нарекли "древна" (Теофан) и "стара" (Никифор) от позицията на своя ІХ в.! При това - както посочват изследователите - Теофан и Никифор са черпили от този източник от края на VІІ в., независимо един от друг...

Ето защо "древна Велика България" е създадена към 465 г. от Ирник.