четвъртък, 26 юли 2012 г.

ЗАГАДКИТЕ НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ ВОДЯТ КЪМ КИМЕРИЙЦИТЕ И ХУНИТЕ...

     "А пък тогавашният цар Сесострий на Египет възвеличил се, силен бе, над всички други пръв, не бе доволен само над Египет да владее, и впрочем воини събра от всяка област, племе, копиеносци, мечници, стрелци и щитоносци, борци и храбреци мъже, помощници приел от *хунския народ* и дар на всеки род дарил обходи цялата земя, най-вече Азия.
        Принуди всички данъци на него да изплащат. И всяка рат навсякъде и властници, сатрапи и чиноначалници сурови и силни командири под ярема подчини на свойта власт и сила.
         Съратниците си напълни с користи и плячка. На *хуни* прочее дари земята асирийска, а парти назва *хуните*, това ще рече скити. И победител се завърна в деветата година..." (Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 61, 62).

      Представеният стихотворен текст от Манасиевата хроника не може да бъде разбран буквално, но в светлината на древногръцките и елинистични сведения за Сесострис, ще се изясни, за какво точно става дума.

          Вероятно фараон Сенусерт е бил историческа личност, но в случая нас ни интересува египетската фолклорна и легендарна традиция за Сесострис, както е предадено името му за първи път от Херодот.
        Аристотел виждал в образа на Сесострис първият египетски законодател, който е въвел кастовото разделение.
         Дикеарх, ученик на Аристотел, даже смятал, че именно Сесострис е въвел коневъдството. При това Дикеарх се интересувал и от хронология, вменявайки, че  Сесострис е внук на Изида и Озирис, определяйки, че е живял 2500 г. преди Троянската война.
       Нимфодор Антиполски приписва на Сесострис въвеждането на египетските етнографски традиции, в основата на които било, че много египетски мъже вършели и женска работа, а жените – мъжка...
                Разказа за Сесострис при Херодот ни дава представа, че фолклора на Египет още към VІ в. пр.н.е. е разработил един модел, чрез който, посредством „образа на Сесострис” се търси египетски патриотизъм и величие.
        Дарий превзема всичко, освен Скития. За египетския разказвач, Сесострис превзел не само това, което е превзел Дарий, но и Скития.
               След походите на Ал. Македонски, отново имаме легенди за Сесострис, който е минал дори р. Ганг, която Александър не успял, и превзел цяла Индия до Океана. Александър е наречен „новия Сесонхосис”
(още едно име на Сесострис) и както знаем от Псевдо-Калистеновия „Роман за Александър” единственото, което не противопоставя Сесострис и Александър в египетския фолклор, е че на самият Александър е приписан египетски произход... Той просто е „новият Сесострис”...

            Това показва колко дълбок е образа на Сесострис в Египет и как именно около него са създадени песни, легенди и романи, които подхранват патриотизма на египтяни от ок. VІ в. пр.н.е. до ІІ в. пр.н.е...
         Йосиф Флавий е знаел това много добре, когато в спора си с Апион, последния е изтъквал превъзходствата на египтяни над евреи. Флавий иронично обяснява на Апион, че е заслепен от „митичния цар на Египет Сесострис”.

                    Кой не знае за Сесострис, кой не е писал за него?
          Диодор, Помпей Трог, Ариан, Йоан Малала, Касиодор (Йордан), Манасиевата хроника...

   Много подробно изследване за различните традиции, описващи Сесострис има в книгата на  Иванчик http://historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/, в която е пропуснато само упоменаването му в Манасиевата хроника и свързването на името на Сесострис с някакви хуни, на които той дарил Асирия.

  Да си припомним „модела”, за който говорихме.

  Ако някакви воини са превзели части от Асирия, несъмнено египетския разказвач, по описания модел, създава версия, че Сесострис я е превзел и вече той я дарил на други, в случая хуните от Манасиевата хроника.

Но хуни не са превземали Асирия или части от нея. Затова пък кимерийци са превземали.
Но какво общо имат кимерийците с хуните?
Ето тук е въпроса.

       Можем да допуснем, че в хрониката на Манасий има архаизиране на името „хуни”. Но все пак, ако има някаква връзка между хуни и кимерийци, тогава значи не сме свидетели само на „екзотично сведение”, а и на някаква историческа логика...Каква е тя?
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(Прокопий Кесарийски от 6 в., Войната с готите., кн.ІV.5)”.
       Според Прокопий Кесарийски от VІ в. хуните произхождат от кимерийците.



     Каква е връзката с партите?


        „Аршак, предводител на племето „парное”, започнал да обединява Партия и сложил край на Андрогор, който представлявал по това време там военната власт на Селевкидите. Тиридат, брат на Аршак, успял за завоюва Гиркания и Партия. Така се образувала Партанската държава (династията на Аршакидите е от 250 г. пр.н.е. до 224 г. от н.е.).” (Пигулевская, в „История Ирана с древнейших времен до конца ХVІІІ века”, Л., 1958, гл. І, § 15).

        Арменският историк Мовсес Хоренаци в своя труд (кн. І, 8) пише, че Валаршак бил брат на Аршак Велики, който създал Партия и твърди, че Аршак поставил своя брат за цар на Армения.


      Съществувал ли е Валаршак или това е легендарен цар на Армения от ІІІ в. пр.н.е.?

       За да придаде историческа достоверност на образа на този първи арменски цар, Хоренаци включва в труда си две събития, свързани с Валаршак.
      Той твърди, че историкът Мар Абас Катина бил секретар на Валаршак и по негова заповед бил ходил да събира сведения за древното минало на арменците в стари месопотамски архиви.
     Както отдавна бе посочено от учените, това съобщение на Хоренаци е лъжа, Мар Абас Катина е живял към ІV в. от н.е. и много от неговите исторически проучвания Хоренаци съзнателно приспособява към миналото на арменците.
      Второто сведение, свързано с Валаршак, е героично.
      Древните, според Хоренаци, наричали арменската местност Вананд преди с името „горен Баоеан” (кн.ІІ, гл.6).
         Тук историка споменава, както стана ясно след разчитане на урартурските клинописи в ХХ в., самоназванието на Урарту - „Бийан”.
      Територията на север от ез. Ван до извора на р. Кура (Cyrus), където е местността Коха (Кола), е арменската област Вананд.
         Описвайки героичните подвизи на Валаршак, арменският историк Хоренаци дава сведение, че той привършил разпоредбите си, като покорил Вананд. Съобщавайки това, Хоренаци вметва, че преди местността се казвала „Баоенан”, но заради колонизатора Бунд, който бил българин, тя започнала да се нарича на името на неговият народ „вхндур” (vh`ndur), т.е. Вананд.

Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вхндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак (това е син на Валаршак, т.е. значи Аршак ІІ – бел.ред.) възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите. Много от тях се отделиха, дойдоха в нашата страна и се заселиха за дълго време под Кола/Kogh/, на плодородна земя, обилна на хляб.”

          И така, ясно става, че Бунд е не само патроним, но и етноним –Бундур (vh`ndur). Защо тогава тези хора са наречени българи? Отговорът на този въпрос не би бил неловък, ако бе внимателно проучено от историците, че в 16-те запазени преписа от хрониката от ІХ в. на Теофан, народа, от който е Кубрат, е именуван в някои от преписите „уновундбългари”, а не „уногундури”.


               Прочетете отново първият цитат.

             В него Хоренаци твърди, че дори по негово време, т.е. през VІ в. от н.е., в местността Вананд е имало названия на селища, получени от имената на братя и потомци на Бунд. Това би означавало, че от ІІІ в. пр.н.е. до VІ в. от н.е. в арменската провинция Вананд има селища свързани с кимерийско-българската история....
         Арменския историк Елише в своята книга за пълководеца Вардан Мамиконян и неговата „арменска война”, посочва (между другото) и списък с имена на арменските християнски епископи, митрополиите и селищата, откъдето произхождат.       
        Пасажът е в края на летописът му.
        Между останалите са посочени и следните:

„Левонд, йерей от Вананд, е от селището Иджеванк”.

„Аршен, йерей от Багреванд, е от селището Елеген”.

       Нас ни интересуват имената на селищата.


       Оказва се, че Мовсес Хоренаци е дал правдиво етнографско сведение, че „и досега” (т.е. през втората половина на V век и през VІ век) има селища, чиито имена са ни познати от хунската история.

         Името „Иджеванк” ни е познато като „Иджик”, любимият син на легендарният патроним Боян (=Бунд), от който, според волжко-българската легенда в летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих”, произхождат хоните (кавказките хуни).
        А името „Елеген” ни е познато първо от отрочето-скала на хуритското божество Кумарби, чието име е Улик/уми, след това като „Елак”. Към 448 г. така се казва, според Приск Панийски, първородният син на Атила.

понеделник, 16 юли 2012 г.

„България в световната история и цивилизации”

Пролетни дискусии  - Варна
„България в световната история и цивилизации”
12 май 2012 г.
 Този форум се роди по предложения на много от участниците в едноименната историческа конференция, която се провежда ежегодно в края на ноември от 16 години в Пленарната зала на Община Варна. Историята на тази уникална по рода си конференция е разказана в сайта, но ще отбележим, че нейната уникалност има няколко измерения, които се поддържат и съхраняват през годините. На първо място това е нейният новаторски дух. Тук се разбиват наложени идеологически и „научни” табута, търси се обективната истина за дълбоките корени на българската държавност и духовност, за пътя на българите през вековете. Второ, още през 1998 г. за първи път се поставя въпросът за българските общности по света и необходимостта от тяхното приобщаване към родината. Форумът излиза с декларация до ръководителите на държавните органи с предложение за създаване на Световен съюз на българите. Тази тема е актуална и днес, тя ежегодно присъства в програмата на конференцията. Друга характерна черта е участието на изследователи, които не са професионални историци, но задълбочено и вдъхновено проучват българската диря в пространството и времето, на територията на историографията, древните летописи, фолклора, етнографията. От нашата конференция са тръгнали множество публикации, сборници с доклади, книги, които дават отговор на значими въпроси от българската история, които с години са били премълчавани, фалшифицирани, пренебрегвани, изопачавани.
За съжаление, в учебниците по история, в различни енциклопедии и справочници все още могат да се прочетат отдавна отхвърлени от съвременните проучвания факти, които често пъти са обидни за паметта на дедите ни. Това поставя под сериозно съмнение качеството на образованието на децата ни, което намира израз и в изкривяване на техния мироглед, а това се отразява върху целия ни обществено-политически живот.
Идеята на Пролетните дискусии – Варна е да развие в друг формат популяризирането на историческата тема, да обогати и утвърди някои основополагащи истини за нашето минало. Като начало бяха формулирани три основни теми за обсъждане, свързани с ранната българска история:
 1. Българските държави преди основаването на Дунавска България.
 2. Духовните учения по българските земи до Х век.
 3. Древни източници за българската история (летописи, историография, археология, фолклор).
За участие в дискусията бяха поканени автори на изследвания за най-стария период от българската история. Кирил Милчев има множество публикации по темата, а през 2010 г. печели награда на Съюза на издателите за историческата си книга "Първият български владетел", в която проследява началото на българската държавност – държавата на Ирник, чието име четем в „Именника на българските владетели”. Милчев направи въвеждащо изложение по първата тема, като се спря на основните исторически събития, отражението им в древните извори и посочи своите виждания по някои спорни въпроси в съвременната историография за този период от българското минало. Беше обсъден въпросът за названието „Стара Велика България”, което се употребява за Кубратова България,  създадена според днешната ни историография  в началото на 7 в., превзета от хазарите през 672 г., но наричана от летописците Никифор и Теофан Изповедник „Древна Велика България.” Едва ли е правдоподобно една държава, просъществувала по-малко от 40 г., да бъде наричана „Древна” и „Велика” от съвременниците, ако наистина не е била огромна и  съществувала дълго време.
Темата продължи историкът Александър Мошев, който е автор на проучвания за Хунската империя, връзката хуни-българи, на книгата „Древните българи на Балканите преди Аспарух. Бог Тангра и религията на българите”.
Инж. Таньо Танев и физикът Ангел Манев от Стара Загора са дългогодишни участници във варненската конференция, с изследвания по Българския циклов календар, българската писменост и древната история. В своите проучвания те работят с метода на Археометъра на френския учен от 19 век ДˊАлвейдър, което им дава възможност да стигнат до точни и аргументирани закономерности и факти от древното ни минало, непознати на съвременната историография. Таньо Танев представи нови проучвания за Българския циклов календар, възможностите, които той дава за точно датиране на имената в средновековния „Именник на българските владетели”.
Изложение по втората тема направи Петко Атанасов, изследовател на духовните учения по българските земи, приемането и утвърждаването на християнството, неговата роля в развитието на българската държава. Той е съставител, издател и един от авторите в сборника „Богоизбраните българи”, в основата на който е темата за българския дух.
В тази част на дискусията с обстойно изложение и презентация се включи Екатерина Пейчева, дългогодишен участник в работата на конференцията, а през последните няколко години и водещ на форума. Тя разгледа тракийския орфизъм в контекста на обсъжданата тема. Показани бяха някои от многобройните прилики между орфическите концепции и християнската догматика и литургична практика. Проучването на тази тематика ще разкрие приемствеността между древните учения по нашите земи и духовната култура до ден днешен, ще изясни някои болезнени политически събития в нашата история, наречени „покръстване”, ще покаже, че българите не са диво и варварско, неизвестно племе, а  народ, чиито вярвания и традиции са в основата на световното духовно  развитие, че българската държава през хилядолетията на своето съществуване е била винаги „държава на Духа” по думите на акад. Лихачов.
Светлозар Попов с неговата книга „Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност”, издадена през 1999 г., е един от първите изследователи на тази тема. Проучванията му продължават с „Българската идея и демосферата”, „Българското име в библейски времена”, „Българската писменост – известна и непозната”, „Шамбат – братът на Кубрат”, „Българският Коледа и „Веда словена”. В дискусията авторът представи темата „Фолклорът като извор на информация за историческите събития”, по-специално цикълът за царската сватба, в който той разкрива отгласите в множество европейски легенди за трагичната сватба на Атила и лонгобардската принцеса през V век.
Инж. д-р Йордан Бояджиев от Техническия университет, съавтор на монографията „Варна – праисторически център на металургията”, говори за технологията на производство на златните предмети от Варненския халколитен некропол, както и за източниците на добив на суровината за най-старото обработено злато в света. 
Накрая журналистът Димитър Кунев  представи проучването и хипотезите на изследователя Георги Велев за мегалитните паметници в комплекса Побити камъни край Варна, публикувани в книгата му „Посланието Побити камъни”.
Пролетните дискусии имаха за цел да се привлече вниманието върху няколко важни въпроса от ранната българска история, да се чуе мнението на изследователите и да се предложат на обществеността и съответните институции изводи, становища и препоръки по тях. Участниците в дискусията се обединиха около следното:
1. Наложената представа за начало на българската държава през 681 г. не отговаря на историческата истина.
2. Названието „прабългари” е необосновано, объркващо, неприемливо и трябва да отпадне от употреба. То посяга по недопустим начин на националното ни название и ни отделя от прадедите ни – българи. 
3. Понятието „българска диаспора”, масово употребявано от политици, журналисти, в масмедиите и от обикновени граждани по отношение на българите, живеещи извън България, не само е неправилно. „Диаспора” означава разсейване, разпръсване на населението на една страна по чужди страни в резултат на завоюването на страната от чужди народи (Речник на чуждите думи в българския език). Употребяването на това понятие освен необразованост, може да издава далечни планове за обезбългаряване на държавата ни, както и служба на чужди интереси, т. е. предателство спрямо България и българския народ.
    Уместното название е „Българска ДЕМОСФЕРА”, понятие, въведено от д-р Светлозар Попов в книгата му  „Българската идея и демосферата”:     „Демосферата отразява културното присъствие на народите във времето и пространството. Българската демосфера е търсеният трети елемент след българската държава и българската нация.”
4. Тюркската теория за произхода на българите е отречена от историческите проучвания. Никой от днешните народи, произлезли от мултиетническо смесване, като англичани, гърци, американци, бразилци и др. не се знаимават с въпроси около произхода си. Българите са автохтонно население както на Балканския полуостров, така и на многоетносната древна Българска империя. Непрекъснатите спорове относно „произхода на българите” са нарочно подклаждани, за да се разпилява интелектуалната ни енергия, вместо да бъде създадена и изпълнявана една национална българска доктрина в интерес на нацията и държавата България.
5. Крайно време е на много места, включително и в надписите в експозицията на Историческия музей – Варна, да се замени тюркската титла „хан” пред имената на българските владетели с „кан”, дори „канас юбиги” – така, както е изписано на Омуртаговата колона в Плиска. Аргументите, че това е прието „по споразумение” (с кого) и понеже на английски се изписва „khan”, са несъстоятелни и нямат общо с присъщата на всяка наука цел да се търси истината. Тези музеи освен всичко друго възпитават и бъдещите български поколения и това поставя още по-голяма отговорност пред тях.
6. Отново повдигаме въпроса за наличието на писменост при древните траки. Многобройните артефакти – скални надписи, изписани плочи, все още непроучената златна  тракийска книга, утвържденията на древногръцките автори за наличието на тракийски книги и ръкописи и утвържденията им, че Орфей е откривател на азбуката не бива да се отхвърлят заради изказаното преди десетилетия мнение, че траките са безписмени. Науката не бива да защитава вярвания, а да търси   истината.
7. Древният циклов календар е уникално творение на българите, необходимо е да се подкрепят и популяризират проучванията на Таньо Танев и Ангел Манев, за да се приложат на практика за изготвянето на български Празничен календар.
8. Варненската общественост да настоява пред общинското и държавното ръководство да се направи необходимото, за да се превърне територията на Варненския некропол в подходящ за посещение археологически паметник, в момента се унищожава като такъв.
9. Престъпно нехайство е отношението и към мегалитния комплекс Побити камъни, за който Георги Велев пише, че в сравнение с него световноизвестният Стоунхендж е като детска площадка. България, Варна е длъжна да печели културен престиж и икономическа полза, като полага грижи за тези паметници.
10. Участниците във форума се обединиха около становището, че информацията в учебниците по история не отразява новата парадигма в българската историография и поради това не може да служи за възпитанието на децата ни като достойни българи, познаващи истината за историята на своя народ. Създадени преди десетилетия като израз на идеология, служеща на чужди интереси, те и до днес  повтарят стари клишета. Наложително е съставянето на нови учебници от компетентни и ратуващи за истината учени и педагози.

Видеозапис от събитието може да се види в интернет на адрес:
http://www.youtube.com/watch?v=46VYbIopwFA&feature=relmfu