сряда, 30 септември 2015 г.

Княз Оболенски и книгите на цар Симеон Велики в Русия.

           Княз Михаил Оболенский  и  неговата книга за Григорий Български.



 Член-корреспондент

 
През 2008 г. историкът Асен Чилингиров издава на български втората част на книгата си „Цар Симеоновият сборник от Х в.“. За какъв сборник става дума?

Този сборник на името на цар Симеон, е един от най-ценните продукти на т.нар. „Златен век“ на българската култура.




 
 
През втората половина на Х в. сборникът, който съдържа цял свод от ръкописи преведени в Преслав, е отнесен от епископ Григорий в Киев, където той става доверено лице на княгиня Олга и я съпровожда при визитата й в Константинопол. Византийският император-писател от Х в. Константин Багрянородни, в своята книга „За церемониите“, посочва, че с руската княгиня Олга е присъствало духовно лице и преводач с име Григорий.
 
 Една изключително ерудирана личност в Русия, княз Михаил Андреевич Оболенски (1805-1873), който от 1832 г. оглавява Московския главен архив, а от декември 1846 г. е член-кореспондент на Императорската санкт-петербургска академия на науките, е имал достъп до старите архиви и летописи, в това число и до „Симеоновият сборник“, който по времето на княз Святослав Ярославевич (1073-1076), е наречен «Изборник князя Святослава 1073 года». Преименуването от „Симеонов сборник“ на „Светославов сборник“, е станало така: проучванията още на княз Оболенски на ръкописа  показали, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник.

Така книгата на княз Оболенски от 1875 г. "Исследований и заметок князя М. А. Оболенского по русским и славянским древностям", която две години след смъртта му през 1873 г. издава дъщеря му Анна Михайловна, се оказва изключително важна за българската историческа наука.
 
Никой не е бил така добре запознат с преписите и съдбата на занесеният от епископ Григорий „Симеонов сборник“, както директора на Московския главен архив, княз Оболенски.
 

Чилингиров създава един мит около своята книга от 2008 г., украсен от сътрудниците му, които пишат : „Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура след неговата смърт през 1875 година. През последвалите десетилетия руските и съветските учени правят всичко възможно да отрекат съществуването на сборника от България. На тази дейност на руските учени, намерила силно противодействие у редица чужди изследователи, е посветена втората част от изследванията на българския историк и изкуствовед Асен Чилингиров. Към нея са приложени факсимилета от книгата на княз Оболенски, изготвени от единствения запазен екземпляр от оригинала, съхраняван в Държавната библиотека в Берлин.“
 
 
Да, ама не.

Никаква руска цензура  не е изземвала и унищожавала книгата от 1875 г. на княз Оболенски. Наистина, книгата днес е повече от библиографска рядкост, но не чак дотам, че „единствения запазен екземпляр от оригинала, (да се)  съхранява в Държавната библиотека в Берлин“, както пишат хората на г-н Чилингиров.



Копие от тази книга има и в университетската библиотека на Стандфортския университет в САЩ и Вие, уважаеми читатели, вече може да се запознаете с работния превод на книгата на княз Оболенски, който подготви г-н Веселин Тракийски, за да откриете какъв голям българофил е бил княз Михаил Андреевич Оболенски, който с трепет пише за невероятният Григорий Български, създателят на образците на руската книжнина след Х в.



Работният превод на г-н В. Тракийски.
www.academia.edu/6492965/_._._i_i_._._1870_._._

В. Тракийски: "Който читател пожелае да се запознае с първия превод от руски на български език на част от книгата на Княз Михаил Андреевич Оболенский, отнасяща се до първоначалният руски летопис и до това, кой е неговият автор, вече има възможност да направи това. Приятно четене."


Кадри от филма "Симеон - от расото до короната".

       
Когато пишем за сборник на цар Симеон, може би си мислите, че е занесена в Киев някаква малка книжка? Нищо подобно, занесени са преводи на над 17 книги и летописи, един свод на учеността на Преславската книжовна школа, една библиотека, чието съдържание потвърждава, че България е имала "Златен век" на книжовността при цар Симеон.
......................................................................................



Варна, където на 16 септември 1829 г. поручик Оболенски е ранен в левия крак по време на сражение в Руско-турската война (1828-1829). Получава орден за храброст, но е принуден да изостави военната служба и се отдава на книжовна и научна дейност.

четвъртък, 24 септември 2015 г.

Дедите ни, траките…



Що е траки? 

Според Херодот от V в. пр.н.е., това са многобройни племена, които не са били сродни с колонизаторите на Черноморието, гърците.

През ХІІ в. асирийските клинописи фиксират муши, т.е. мизийци при р. Ефрат. По-късно в централна Анатолия  (Мала Азия) се заражда държавата Фригия, а в западна Анатолия дори в късно-римско време има тракийски провинции Витиния и Мизия.

Учените предполагат, че към ХІV в. пр.н.е. от северните Балкани са дошли мизите, които по-късно елинските автори също наричат „траки“. Мизите мигрират на юг и заселват огромни територии от Босфора до р. Ефрат. Те стават причина Хетската държава да рухне, египтяните ги наричат „морските хора“, понеже идват по посока от Черно море.

Траките са една цивилизация, те са индоевропейци. Българските учени д-р Петър Берон и Г.С.Раковски предполагат, че траките идват от Хиндустан. Днес вече съществуват няколко теории за „европейска прародина“ и е напълно възможно тракийската цивилизация, включваща различни племена с близки езици, да се е породила на Балканите. За това свидетелства и Варненския халколитен некропол.

Дали вследствие на потоп или по-друга причина, но към ХІІ в. пр.н.е. много племена се разделят. Едно от тях е синтите, част от които са траки на Балканите, а друга част мигрира при Азовско море и от името му „Меотида“, са известни като синдо-меоти.

Вероятно, синдо-меоти и кимерийци имат общ корен, предположи още през ХХ в. руския учен Артамонов.

Кимерите (Гамир) са строго фиксирано племе още през VІІІ в. пр.н.е. от асирийските клинописи, докато траки е общо име за множество племена. 

Кимеро-българската същност се случва на юг и север от Кавказ, там е българската прародина. 

Завареното балканско население местни траки, от различни племенни общности, стават българи след 680 г. и нямат дотогава българско самосъзнание....

Да обобщим: Траки е названието на много племена на Балканите, в Мала Азия, по северното Черноморие. Траки не е един народ, така както няма индоевропейски народ, независимо, че има езиковедско понятие индоевропейски езици...Нещо подобно са и тракийските езици, имайки предвид, че дори арменския е мизийски език...

Аз никога не съм бил против това българите да имат тракийски произход. Аз съм против тракедонизма, който проповядва, че българи са ония траки, които винаги са си стояли на Балканите. 

Автохтонната теория има за цел да отрече изобщо късно-античната българска история, представена чрез хуно-българската същност. Нещо повече, произхода на българи и хуни от кимерийците, дава нов поглед на старите български възрожденски писания, че българите са кимерийци, понеже потвърждава, че наистина кимерийците се случват като българи на юг и север от Кавказ. 

Дали кимерийците са по произход траки? Възможно е? В този случай нашето тракийско битие е отпреди ХІІ в. пр.н.е., когато синтите са се разделили на траки-синти и синдо-меоти...