събота, 17 август 2013 г.

Ганчо Ценов како историчар, by Vera Grgoska

Автор: Кирил Милчев

Отвориме првата страница на книгата од 1917 година на Ганчо Ценов и онемяваме од неписменоста му  како историчар  Еве што пишува


        Еве што пишува ДР Ценов: 




       " Ние сакаме да се обрне внимание на тоа дека старите писатели, дали ни информации за Скитите  и талкаат, "под скитници" се разбирале старите жители на Балканскиот Полуостров.

    Така Јордан (историчар од 6 век) пишува дека Скитите или талкаат граничи со земјиштето на Албанците.    Страбон (1 век пред и по Хр.) пишува дека, планина Кавказ, каде што се живееле Скитите, застапува земјата на Албанците (ХI. IV.1).    

    Кога од Бриндизи се патува низ Епидамн (Драч, Дурацо, Дирахиум), се стигнува до планината Кавказ или  Керауния.       

      Ерменскиот географ Ананија Ширакаци пишува дека реката Варданес или Вардар извира од планината Кавказ. Старите автори затоа под географската концепт Кавказ разбираат не планината, која ние ја нарекуваме така, а еден дел од Динарските планинскиот масив, кој се наоѓа во западниот дел на Балканскиот полуостров. 


       Дарялският проход на планината Кавказ

      Во однос на поимот талкаат и скитници, веродостоен сведок римскиот поет Овидий, прогонет во скитници и живеел таму 5 години...Скитски племиња живеат оваа земја и меѓу кои тој живеел, се нарекувале Беси, гамаши и одриси. 

     Од горецитираните извори на Херодот се разбира дека главната тројански реката  Ликос тече во близина на реката Вардар, затоа Троја се наоѓала во Тракија или Македонија, а не во Азија, како погрешно се тврди. Овие факти ни даваат основата за правилното разбирање на старата историја, на балканските народи, како ќе видиме понатаму. "


 PS Кирил Милчев:


        И  така, какви елементарни работи не знае Ганчо Ценов

        1. дека има Албанци вистинскиот Кавказ, каде што е меѓу Црното и Каспиското Море.      

    2. дека Овидий бил во Мала талкаат како била нарекувана дн. Добруџа.      

     3. дека реката Варданес е старото име на реката Кубан и токму тоа е рече Анан Ширакаци во VII век во екстензии варијанта на "Анонимни ерменска географија".       

      4. дека Страбон и Јордан многу добро знаат каде е талкаат и кои се античките Албанци, кои живееле на територијата на дн. Азербејџан. 

        5. дека Шлиман не бил будала каде откри Троја.

           Пишува овие работи во Германија, Ајнштајн рекол дека изгледа и универзумот е екстремен, но не и глупоста. 

четвъртък, 1 август 2013 г.

През 680 г. ли Аспарух създава Българска държава? Да, - два източника...

    Монотелитската ерес сред християните на изток, е идейно течение на монофизитството. Като цяло последното отрича двете природи на Христос и утвърждава единствеността на божествеността на Спасителя, игнорирайки човешката Му природа.

       Монотелитството пък отрича две воли, божествена и човешка, в ипостасата на Син в Троицата и утвърждава само божествената воля на Син Божий.

      Иисус като човек, Който изпитва жажда, глад, страда...  

       До 680 г. монофизитството почти 200 години е водеща богословска доктрина във Византия и има толкова почитатели сред сироезичните яковити и египетските копти, че след низвергването му те открито съдействат на арабската военна инвазия, която им е гарантирала с договори църковна независимост в рамките на халифата.


       Шестият вселенски събор срещу монотелитите е открит в Константинопол на 7 ноември 680 г., след като император  
Константин IV Погонат (на гръцки (Κωνσταντίνος Δ' ο Πωγώνατος - "Брадати") сключва договор за мир с Аспарух, син на Кубрат.



Императорът изпраща срещу българите на Аспарух огромна войска, като прехвърля войски в Тракия и от азиатската част на империята.

     Аспарух създава на юг от Дунав в земите на римската провинция Мизия нова българска държава.


             Църковният събор се е ръководил от императора Константин Брадати (668-685), имал е 18 заседания и е закрит на 16 септември 681 г.

          На 16-тото заседание (9 август 681 г.) думата е дадена на един презвитер Константин от гр. Апамея, в сирийските земи на Византия, който се опитва с последни усилия да създаде компромис между монофизити и проповядващите двете природи на Син, т.е. диофизитите (православните).
             
          Константин упоменава българите и твърди, че това, което Византия претърпява от тях е божи гняв, заради отхвърлянето на монофизитството.

             За монотелитите това е бил един от последните им доводи срещу православните.

    "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда.

 Апамея

Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки"
 (Протоколи на VІ Вселенски събор).



                   През ХІV в. български преводач се заема с невероятната по онова време задача да преведе стихотворната хроника на Константин Манаси от ХІІ в., като спази размера и даде адекватни български думи на гръцките. Това, според специалистите, бележи "етап в развитието на книжовния език" (с. 31, Иван Буюклиев). 

                  Освен това, българския преводач е бил и историк, той въвежда допълнителни 19 сведения в хрониката, които липсват при Манасий, и които засягат българската история. Всичките 19 добавки, направени от българския преводач в Манасиевата хроника, за да се отличават от преводния текст, са изписани от него с ...червено мастило
.
          Българският преводач и историк пише следното, с което потвърждава сведението на презвитер Константин от VІ Вселенски събор: „При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).