"Греховете" на историка Златарски.

      По времето на Златарски руската хунология е изцяло в ръцете на една малка книжка на Иностранцев от 1900 г., в която е лансирано едно старо просвещенско мнение от ХVІІІ в., че европейските хуни са идентични със средноазиатските монглоиди Hsiong-nu, за които китайските историци дават сведения до І в. от н.е., когато тези „хсионг-ну” („хунну” на руски, пишат ги и „сюну”) от Жълтата река и Ордос са претопени от „хсионг-пи”(„сянбийци” на руски).

 Хсионг-ну на китайски вази

           Златарски се доверява на хипотезата на Иностранцев и прави това не защото разглежда критично неговата теория, а просто защото всичко, което знае за произхода на хуните, е от книжката на Иностранцев:

 „Идентичността на китайските хун-ну с европейските хуни напоследък се приема от всички почти ориенталисти за несъмнена. Обаче по въпроса за етническия произход на хун-ну и хуните засега съществуват четири теории: монголска, турска (или тюркска), финска и славянска, от които, докато последната е съвсем изоставена като несъстоятелна, първите три по доказателствата и изводите на своите представители все още стоят на становището си. Но и при все това повечето изследователи-ориенталисти усвояват турската теория и градят своите изводи не толкова върху отделни факти, върху тълкуване на собствени имена, колкото върху общи съображения досежно историческия вървеж на събитията и групировката на племената. Затова тая теория е най-вече разпространена и може да се каже, че тя си е спечелила вече общо признание в историческата наука. За същността и значението, както и за доказателствата на всяка от споменатите теории вж. К. А. Иностранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), стр. 353—386 и 525—564 и посочената там литература.”

         Ето за това изследване става въпрос - Иностранцев К.А. Хун-ну и Гунны (библиографический обзор теорий о происхождении народа Хун-ну китайских летописей, о происхождении европейских гуннов и о взаимных отношениях этих двух народов); (начало) С.353-386.

         Въпросът обаче не е в това, че Златарски се доверява на хунската хипотеза на Иностранцев, а във факта, че всъщност в Европа хунологията не е разработена като сериозна научна дисциплина въобще.

         Ето защо не можем да съдим Златарски.

                                                       14.11.1866 - 15.12.1935

         Това, което е предположил Иностранцев и което се е опитал да формира като концепсия през 1900 г., не е негово хрумване. Още от времето на Едуард Гибон (1737-1794) в европейската медиавистика се пише своеволно за такава връзка на Hsiong-nu и Huns, без да се разглежда критично проблема и без да се проучи по същество. Вследствие на което в модерните исторически книги масово съществуват безсъдържателни шаблони като „велико преселение на народите”, „хунските пълчища” и т.н.

         Констатацията, че в Европа хунологията не се разработва като сериозна и обективна хуманитарна научна дисциплина, а за хуните се пишат общи фрази и за тях се повтарят едни и същи схеми още от времето на Гибон, е дадена през 1973 г. в монографията на американския професор Ото Менхен-Хелфен „Светът на хуните”, издадена посмъртно (Хелфен умира през 1969 г.) от издателството на Калифорнийския университет.

http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

         Пробивът в хунологията като наука за европейските хуни (да не се бъркат със средно-азиатските Hsiong-nu, които се изучават от сюнологията), бе направен от американски професор.

         Относно произходът на европейските хуни, Хелфен отрича още от 1945 г. руската хипотеза на Иностранцев, заради което е атакуван през 1960 г. от Л.Н.Гумильов, който за да го опровергае разработи една модификация на хипотезата на Иностранцев, според която само един конен отряд  Hsiong-nu (хунну) бил дошъл на Волга през ІІ в. от н.е. и те си взели местни жени и създали народа „гуны” (Huns) до ІV в.

         Когато човек чете произведението на Гумильов остава с лошия привкус, че за него е по-важно да съхрани теорията на Иностранцев, отколкото да е обективен. Явно Л.Н.Гумильов е гледал на приемствеността между хунну и гуны като на защита на собствената си концепсия за евразийството и предвид на разцвета на евразийството в Русия в края на ХХ в. и в началото на ХХІ в., трудно може да допуснем, че противоположните научните доводи (археологът С. Миняев отрича сюну, т.е. хунну, да са мигрирали на Волга, дори и като един конен отряд) ще преборят конюктурните в руската историческа наука днес.

         На запад хипотезата за приемственост на далечнитеHsiong-nu с европейските Huns вече не се поддържа, предвид на критичният анализ и на фундаменталните разработки от 1945 г. на Хелфън и още през 1948 г. Томпсън в монографията си за хуните отхвърля, че европейските хуни имат нещо общо с хсионг-ну от Ордос и Жълтата река в Китай.

         В общи линии обаче един български учен, който е изправен пред задачата да потърси отговор за произходът на българите, днес е в не по-малко деликатно положение, от това на Златарски през 1918 г...

         Каква е връзката между българи и хуни, това е посланието на Златарски, което трябва да бъде върнато на „дневен ред” при историческите анализи за ранните българите и да бъде критически преосмислено в посока на един обективен хуно-български синтез.
==========================

Допълнение:

       „ Какво е било етническото състояние, което заварват славяните през VІ в. в източната половина на Балканския полуостров? Главната част от населението по това време все още са били траките, но в процес на погърчване, а в североизточните области в процес на романизиране. След нахлуването на славяните основната маса на предславянското население е била славянизирана. Следователно траките представляват една компонента в славянската основа на нашия народ, те са субстратът, който се влива в славянската маса при възникването на нашия народ.

         Траките са говорили индоевропейски език, също както и славяните. Те са били най-старото население в източната половина на балканския полуостров. Още от най-древни времена те са създали една самобитна култура, която се е равнявала на най-високите култури по онова време на племената и народите от Близкия изток. Към началото на нашата ера Тракия е била покорена от римляните и е била включена в Римската империя. Славянизирайки траките, славяните несъмнено са възприели редица придобивки на тяхната култура. За съжаление ние знаем много малко за езика на траките, за да можем да определим какво влияние той е оказал на старобългарския език. Известни са само около 40 думи (глоси), около 1800 собствени имена и няколко кратки надписа.

         Ето някои тракийски думи: бриа (град), болинт (див бик), брюнх (китара), зелас (вино), скалме (нож, меч) и др. Днес в нашият език са запазени някои географски названия от тракийски произход, като: Арда, Вит, Витбол, Искър, Лом, Места, Несебър, Осъм, Пловдив, Струма, Стряма, Тимок, Тунджа, Янтра, и др.(...)

... Прародина на прабългарите е била Средна Азия (Източен Казахстан). От ІІ в. насам те са започнали да се придвижват на запад, като през ІV в. са обитавали на север от Кавказ....” (Вл.Георгиев. Проблеми на българския език., София, 1985., стр. 269).

         Както виждате, Вл. Георгиев като историк е не по-малко зависим отколкото Златарски, от руско-съветската хипотеза за произхода на европейските хуни от средно-азиатските хсионг-ну...