Арменски и грузински извори за българите!

        Всеизвестно е, че сведения за българи дава арменския късно-античен историк  Мовсес  Хоренаци. Той черпи данни от един сироезичен писател, писал на гръцки, от ІІІ или ІV в. от н.е., чието име е Мар Абас Катина. 

           Заемайки от него, Хоренаци пише:

           Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

        Тук имената Баоенан, Vh`ndur , Бунд, Вананд визират един и същ топоним, а именно древно Урарту, чието самоназвание е Биайни/ли, където "ли" е афикс…

      За да разберем каква е връзката на древно Урарту с българите, към която ни насочват Мар Абас Катина и Хоренаци, трябва да обърнем внимание и на грузинското късно-антично съчинение „Обръщането на Грузия в християнството“ (Мокцевай Картлисай), където също се упоменават бундур и даже хони, като се визира времето ІV в. пр.н.е.

         Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.):

     р. Кура

      „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

      Упоменаването на цитателите и на градовете отделно дава много ясно указание, че тук става дума за пост-урартски градове, тъй като е невероятно населението на такава мощна антична държава като Урарту да изчезне безследно след VІ в. пр.н.е., когато е превзета.

     Несъмнено под името на свирепите „бундурк” в грузинското съчинение, е останал спомен от урарти, тъй като при разчитането на урартските клинописи в началото на ХХ в., се оказа, че самонаименованието им не е Урарту, както са ги наричали, а Биайнед (Биайн).

           Крепостта, наричана „Саркин” в грузинското съчинение, напомня името на урартския владетел Сардур І (има и негови потомци Сардур), който е оставил следният надпис за себе си, като „цар на Биайнед, владетел на град Тушла”.

                     Езерото Ван дори през Х в. пр.н.е. е било наричано „морето Наири” в асирийските клинописи, но благодарение на самоназванието на урарите, е запазило етнонимът им „Биайн” като „Ван”.

               Очевидно е, че грузинският църковен документ не знае, че „Бундурк” са Урарту (арм. историк Хоренаци също не знае, че „Баоеан” е Урарту – бел.ред.) и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са потомци на библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите.

            „ Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).

           Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия. Пътят на кимерийците  на север от Кавказ минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена.

            В арменската генеалогия Хайк (Херки) е потомък на Гомер. Библейското име на Гомер е идентично с името на асирийските Gimir, и тази версия днес се поддържа от редица учени.

        Към началото на VІ в. пр.н.е. кимерийците и бояните живеят съвместно в Задкавказието, в територията на дн. северна Армения и южна Грузия, както показаха новите изследвания по историята на кимерийците на Асколд Иванчик...

http://books.google.fr/books?id=tY8pG3h71NQC&printsec=frontcover&hl=fr&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

           Грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай“ е от V в., но очевидно при преписите му след VІ в. името на бундурк се е изписвало погрешно като „бунтюрки“. В тази връзка  е интересно да видим какви предположения са правени за наличието на „бунтюрки“ в „Обръщението на Грузия“ и как никой от изследователите не се е сетил, че това са очевидно бундурки, т.е. име близко до упоменатия и от Мовсес Хоренаци българин Бунд ???

            Да не говорим, че и доднес се твърди, че няма спомени за Урарту в късно-античните арменски и грузински летописи, при положение, че Хоренаци директно пише, че „Баоенан“ (това не са басиани, както смятат погрешно някои учени) е бил така наричан от „древните“ (?). А в „Мокцевай Картлисай“ спомена за „бундурки“ се свързва с Ал. Македонски. 

           При това съжителствуването на урарти/бундурки и хони е възможно единствено, ако под „хони“ документа има предвид не някакви извънземни от ІV в. пр.н.е., а …кимерийците след VІ в. пр.н.е.

      Ето и гаданията относно наличието на термина „бунтюрки“ в „Обръщението на Грузия“ (Мокцевай Картлисай): „Полагают, что этноним «бунтюрки» — композит, что слово «бун» — определение, при помощи которого автор «Обращения Грузии» хотел подчеркнуть неидентичность тюрок, живших во времена Александра Македонского в Грузии, с современными анониму тюрками.

Слово «бун» толкуется по-разному. Е. С. Такайшвили считал, например, что бунтюрки (он писал бунтурки) — это тюрки-копьеносцы, т. к., по мнению ученого, «бун» армянское слово, означавшее рукоятку копья (см. с. 1, 2, прим. 2). В современной специальной литературе предпочтение отдается интерпретации, предложенной М. Броссе, по которой указанный этноним следует понимать как «коренные, истинные тюрки» (Вrоssеt М. Histoire de la Georgie, I partie, 1849, p. 30—33; см. также Меликишвили Г. А. К истории древней Грузии. — Тб., 1959, с. 125; он же, Бунтюрки. — Грузинская советская энциклопедия, т. 2, с. 572; Джанашиа Н. С. К источникам ..Жизни грузинских царей".—В кн.: Историко-источниковедческие очерки, — Тб., 1986, с. 96, прим. 10, на груз. яз.).

Слово «бун» помимо указанного значения имеет и значение «оседлость»— мквидри (см. Абуладзе И. В. Словарь древнегрузинского языка. — Тб., 1973., с. 37). Для данного случая именно это значение кажется наиболее подходящим. Во-первых, по контексту, бунтюрки, действительно, являются оседлыми — они живут в городах. Кроме того, во второй половине V века, когда было составлено «Обращение Грузии», тюркские племена в основном могли быть известны как кочевники (см. Еремеев Д. Е. Этногенез турок. — М., 1971). Следовательно, определение «бун» в качестве разъяснения к этнониму «тюрки» для современников автора «Обращения Грузии» и в самом деле являлось необходимым.

Для полноты сообщения о бунтюрках можно указать и на работу М. Сейидова «Опыт этимологического анализа слова Бунтурки/Бунтюрки» (Доклады АН Азер. ССР. 1969, т. XXV, № 8, с. 91—93), в котором слово «бун» связывается с тюркскими языками и этноним в целом толкуется как «тюркское племя».“