Цял един дял на историческата наука е погрешно експлициран, заради една
манипулация, която юстиниановият историк Прокопий Кесарийски прави под давление
на император Юстиниан І (527-565) .
Отделих няколко години на разнищването на този проблем.
Историците много добре знаят, че именно Прокопий въвежда за първи път през
VІ в. името „утигури“, което не го знаят нито сироезични историци като
Псевдо-Захарий Ритор (писал
през 555 г.), нито
латиноезични, като Касиодор и Йордан (писали между 530/551).
Техният съвременник обаче, гръкоезичния историк от обкръжението на императора
Юстиниан І (Прокопий е
секретар на дясната ръка на императора, генерал Велизарий) смело въвежда името „утигури“, с което визира
същият етнос, който сироезичния Псевдо-Захарий Ритор нарича „бургар“ (българи).
Юстиниан І. Детайл от базиликата "Сан Витале" в Равена
Нещо повече, авторитетът на Прокопий като историк, принуждава пишещите след
него Агатий, Менандър и Теофилакт, да продължат традицията и да наричат
„утигури“ един етнос в миналото, за който Теофилакт, визирайки го в
съвременността, като съюзник на аварския каган, го нарича „българи“.
Каква е била целта на Прокопий?
Целта на Прокопий става ясна от едно сведение при Агатий, който разказва,
че Юстиниан І се хвалел пред сената, че всял вражда между кутригури и утигури.
Сиреч, Юстиниан І се е хвалел, че е създал разкол между хуните, защото същият
Прокопий Кесарийски, когато пише вече в края на живота си анти-юстиниановата
книга „Тайната история“, не чувства никакво задължение да говори за различаващите
се „утигури“ и „кутригури“, а си ги нарича само с общото „хуни“.
И така, да си припомним какво прави Юстиниан І.
Според Прокопий, още по времето на чичо си Юстин І, неговият племенник се е
месил в държавните дела. По това време хуните са съюзници на персите и Юстиниан
успява да създаде недоверие към хунския водач Зилгибин от страна на персийския
цар Кавад. Случката се разиграва през 522 г.
Две години по-късно, очевидно под
давление пак на Юстиниан, чиято цел е хуните да станат съюзници на Византия,
император Юстин изпраща посланник Проб в Боспор Кимерийски, за да се срещне по
дипломатически дела с хунския цар. Този Проб, според Прокопий, бил племенник на
предишния император Анастасий. Проб предлага на хунския цар пари, за да нападне Грузия през 524 г., тъй като грузинския васал на Персия е
бил окончателно подменен от персийски марзабан. Ощетеният васал-грузинец поискал
помощ от Юстин І, а той за да не се задълбочи тлеещият конфликт с Персия около Лазика, явно не
желаел да се меси лично и изпратил Проб, за да подтикне хуните да се намесят.
Очевидно Проб не е успял, иначе Прокопий щеше да го разгласи. Хуни и перси са
били съюзници, както казахме.
Но Юстиниан І не се отказва от идеята си да
привлече силните хуни на своя страна. Три години по-късно, през 527 г.,
Юстиниан става самодържец, най-накрая е принудил чичо си да му предаде още
приживе трона.
Юстиниан, както пише Йоан Малала, още през същата 527 г.
изпратил посолство при хунския цар Балах. Той обаче бил починал и управлявала
вдовицата му Воа. Юстиниан прави същото, което е сторил през 522 г. Целта му е
да всее вражда между хуни и перси. Той моли Воа да се справи с 20 000
войска на Стиранкс и Глонис (Малала), които били
„вътрешни хуни“ (Йоан
Никиуски, Теофан) и помагали
на персийския цар Кавад…Този път Воа взема страната на Византия и Стиранкс е
заловен и изпратен в Константинопол, където е публично обесен.
Юстиниан успява
да създаде топла връзка с хуните и още на следващата година кани Грод,
брат на хунския престолонаследник Мугел, в Константинопол, където го покръства
лично и му дава гвардия за да бъде управител на гр. Боспор.
Очевидно това е
първият опит за интрига на Юстиниан вътре в хунската династия. Мугел не сваля
директно брат си, но Малала пише, че се разгоряла религиозна вражда и хунските
езичници свалили християнина Грод.
Само за една година Юстиниан се издънва и
Мугел му става враг.
Междувременно Юстиниан чрез Сандлих започва да
създава разкол между "утигури и кутригури". Нека не забравяме, че тези хора още
към 484 г., както пише Йоан Антиохийски, имат общо име „българи“, когато Зенон
ги кани да му помогнат в Мизия срещу готите. Вече посочихме, че пишещият през
555 г. сироезичен автор Псевдо-Захарий Ритор, също ги нарича бургар, т.е.
българи.
Защо Прокопий измисля името „утигури“ и как го измисля?
Факт е, както
пише и Прокопий, че утигурите са на изток от Дон в Приазовие и Предкавказие, а
на запад са кутригурите. Именно кутригурите или по-точно западните българи (западните хуни) атакуват от 491 г. регулярно през Дунав на юг.
Самият Прокопий разяснява какво е станало след краха на държавата на Атила: той
пише, че утигурите със своя владетел се върнали на изток от Дон, за да владеят
сами старите си земи. И тук Прокопий разказва легенда за Кутригур и Утигур,
които били деца на един кимерийски цар, но разделили кимерийците на кутригури и
утигури по своите имена. Апропо, визирайки хунската атака към 375 г. над
Херманарих, Прокопий, за да следва версията си, че двете племена са я
предприели, даже пише, че кимерийци нападнали готите, което си е чист
анахронизъм.
Но на Прокопий той е необходим, за да разработи утигурофилия.
Все пак
именно Сандлих дава основания на Юстиниан да предполага, че ще има някакъв
разкол между хуните.
За целта Прокопий трябва да даде имена на разколниците
хуни.
Името „кутригури“ не го знае само Прокопий, знае го през 555 г. и
Псевдо-Захарий Ритор. Значи то е било в употреба. Как се е появило е труден
въпрос, можем да се доверим на едно сведение в Джагфар тарих, че първоначално
това име значело „со хот“, но после станало „хотраги“. Ако това е така, на нас
ни става ясно, че всъщност оттеглящите се на изток от Панония с къщите (со хат), където „хат“ е „къща“ на украински, хуни след
краха на Атиловата държава, са получили едно външно прозвище, за което Прокопий
знае от антите, поради простата причина, че Юстиниан, съгласно Павел Дякон, бил
и „Антски“.
Факта, че Псевдо-Захарий Ритор знае за „катрагури“ говори за
разпространението на прозвището.
Но всъщност, това прозвище е било за всички
ония, оттеглящи се на изток, пост-атилови хуни, които към 484 г. вече имат общо
име „българи“.
Очевидно е, че във формирането на имената ути-гури, кутри-гури,
бъл-гари….основната дума е гур, гар…
И така, след като през 555 г.
Псевдо-Захарий знае за българи, защо Прокопий измисля името „утигури“?
Целта е
да верифицира онези пост-атилови хуни, които са съюзници на Юстиниан и
същевременно да посочи именно кутригурите, като противници. Нека не забравяме,
че това е план лично на Юстиниан, който той политически използва в сената,
както пише Агатий.
Определено всички са знаели, че хуните са разноплеменна общност.
Юстиниан разказва в сената, че е създал вражда вътре в хуните и даже може би посочва едно писмо на Сандлих, за което знае и Прокопий.
Въпросът е, кога се изработва името „утигури“ и защо!
Няма как да не съзрем таен план между императора и историка.
През 528 г., когато Грод и свитата му идва в Константинопол, очевидно Прокопий е разпитвал за миналото им и именно тогава е научил за кимерийското им потекло, дори явно е разбрал, че първоначалните им кимерийски землища са били на територията на съвременният на историка арменски гавар Ути…
Ако Прокопий нарече съюзниците на Юстиниан само „хуни“, той не може да ги диференцира. А че съзнателно е търсил изкуствено деление става ясно от трактатът му „Тайната история“, където не се чувства длъжен да ги дели и ги нарича само „хуни“.
Ако Прокопий ги нарече „българи“, пак не може да ги диференцира, понеже има съхранени от онова време летописи, които отъждествяват кутригури и българи.
И Прокопий създава книжен народ „утигури“, от името на кимерийската прародина в гавара Ути + гур.
Ето защо, Прокопий дава два цитата за произхода на хуните.
В единият пише, че хуните преди са се казвали кимерийци.
А в другият разказва легенда за двама сина на кимерийския цар, чиито имена били Кутригур и Утигур, които разделили бащиното и племената им и до VІ в. се казвали, според Прокопий, кутригури и утигури.
Така Прокопий създава народ утигури, но всъщност целта му е Юстиниан да има коз, че цяло хунско племе, не по-малко значимо от кутригурите, е съюзник на Византия. Що се отнася до горепосоченият Сандлих, той сам пише, че са едноплеменни с кутригурите. Апропо, въпреки силните призиви на Юстиниан да бъдат нападнати кутригурите, единственото което прави Сандлих, е някакво покушение над техни конюшни.
Когато Теофан започва да пише през ІХ в. своята хроника, той не знае за никакви утигури и пише, че Кубрат бил владетел на България и на котрагите…
Определено всички са знаели, че хуните са разноплеменна общност.
Юстиниан разказва в сената, че е създал вражда вътре в хуните и даже може би посочва едно писмо на Сандлих, за което знае и Прокопий.
Въпросът е, кога се изработва името „утигури“ и защо!
Няма как да не съзрем таен план между императора и историка.
През 528 г., когато Грод и свитата му идва в Константинопол, очевидно Прокопий е разпитвал за миналото им и именно тогава е научил за кимерийското им потекло, дори явно е разбрал, че първоначалните им кимерийски землища са били на територията на съвременният на историка арменски гавар Ути…
Ако Прокопий нарече съюзниците на Юстиниан само „хуни“, той не може да ги диференцира. А че съзнателно е търсил изкуствено деление става ясно от трактатът му „Тайната история“, където не се чувства длъжен да ги дели и ги нарича само „хуни“.
Ако Прокопий ги нарече „българи“, пак не може да ги диференцира, понеже има съхранени от онова време летописи, които отъждествяват кутригури и българи.
И Прокопий създава книжен народ „утигури“, от името на кимерийската прародина в гавара Ути + гур.
Ето защо, Прокопий дава два цитата за произхода на хуните.
В единият пише, че хуните преди са се казвали кимерийци.
А в другият разказва легенда за двама сина на кимерийския цар, чиито имена били Кутригур и Утигур, които разделили бащиното и племената им и до VІ в. се казвали, според Прокопий, кутригури и утигури.
Така Прокопий създава народ утигури, но всъщност целта му е Юстиниан да има коз, че цяло хунско племе, не по-малко значимо от кутригурите, е съюзник на Византия. Що се отнася до горепосоченият Сандлих, той сам пише, че са едноплеменни с кутригурите. Апропо, въпреки силните призиви на Юстиниан да бъдат нападнати кутригурите, единственото което прави Сандлих, е някакво покушение над техни конюшни.
Когато Теофан започва да пише през ІХ в. своята хроника, той не знае за никакви утигури и пише, че Кубрат бил владетел на България и на котрагите…
И така, ние и досега нямаше да разберем какво е станало, ако не бе един
епизод, свързан с войната между Персия и Византия, започната през 502 г. от
персийския цар Кавад.
Малко предистория.
Пред 483 г. някакви хуни нападат Персия, през 484 г. отново я нападат и този път дори е убит персийския цар Пероз.
Съвсем случайно през 483 г. в двора на Пероз е пристигнал един византийски посланик Евсевий, изпратен от император Зенон. Целта на визитата му в столицана Ктезифон е била да припомни за един стар договор.
Йовиан (363-364) преотстъпва на Персия с договор гр. Нисибин за 120 г. През 483 г. срока изтича и Византия се е надявала, че Персия ще върне този крупен град на Източната римска империя.
Бидейки около Пероз в годините 483 и 484, Евсевий явно е упоменал в архивите, че хуните, които убиват Пероз, се казват авитохоли или ефталити.
Прокопий първи въвежда това име в историческата наука.
Междувременно, преди Прокопий, по темата пише и гръкоезичния историк Захарий Митиленски. Неговата история е съхранена непълно и в превод на сирийски, направен към 555 г. от анонимен сироезичен автор, останал в науката като „Псевдо-Захарий Ритор“. http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html
Гръкоезичният Захарий Митиленски, а след него и цялата сироезична традиция (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий, Михаил Сириец, Бар Ебрей) дават ясно сведение, че Пероз е убит през 484 г. от хуни (не знаят името „ефталит“), които идват „северо-западно на Персия“ и при това от хуни, които преди да взимат данъци от Персия, са получавали вече от Рим.
Пред 483 г. някакви хуни нападат Персия, през 484 г. отново я нападат и този път дори е убит персийския цар Пероз.
Съвсем случайно през 483 г. в двора на Пероз е пристигнал един византийски посланик Евсевий, изпратен от император Зенон. Целта на визитата му в столицана Ктезифон е била да припомни за един стар договор.
Йовиан (363-364) преотстъпва на Персия с договор гр. Нисибин за 120 г. През 483 г. срока изтича и Византия се е надявала, че Персия ще върне този крупен град на Източната римска империя.
Бидейки около Пероз в годините 483 и 484, Евсевий явно е упоменал в архивите, че хуните, които убиват Пероз, се казват авитохоли или ефталити.
Прокопий първи въвежда това име в историческата наука.
Междувременно, преди Прокопий, по темата пише и гръкоезичния историк Захарий Митиленски. Неговата история е съхранена непълно и в превод на сирийски, направен към 555 г. от анонимен сироезичен автор, останал в науката като „Псевдо-Захарий Ритор“. http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html
Гръкоезичният Захарий Митиленски, а след него и цялата сироезична традиция (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий, Михаил Сириец, Бар Ебрей) дават ясно сведение, че Пероз е убит през 484 г. от хуни (не знаят името „ефталит“), които идват „северо-западно на Персия“ и при това от хуни, които преди да взимат данъци от Персия, са получавали вече от Рим.
Прокопий започва да пише като очевидец към 527 г. По негово време на изток
от Персия има хуни, които той нарича „бели хуни“ и „ефталит“.
Прокопий е бил очевидно запознат с историята на Захарий Митиленски. В тази история се разказва как хуните, които побеждават Пероз, след това през 499 г. са дадени в помощ на сина му Кавад от хунския цар, за да си върне трона от брат си Замашп. През 502 г. с тия хуни, които били „голяма армия“ (Прокопий, Йешу Стилит) Кавад напада Византия и окупирва гр. Амид.
Прокопий е бил очевидно запознат с историята на Захарий Митиленски. В тази история се разказва как хуните, които побеждават Пероз, след това през 499 г. са дадени в помощ на сина му Кавад от хунския цар, за да си върне трона от брат си Замашп. През 502 г. с тия хуни, които били „голяма армия“ (Прокопий, Йешу Стилит) Кавад напада Византия и окупирва гр. Амид.
И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г.
на византийският (сирийски) град Амида на р. Тигър от персийските войски на
Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски.
Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е. 503). Руската сироложка Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий, но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г.. Не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари; по-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий", когато дава сведения за пост-атиловите хуни нападнали Персия.
Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484) до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504, когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506), в която юридическият договор за мир е чак в 506.
И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийско-езичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий Епифанийски, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около Амида през 502-504 почти съвпадат с тези на Прокопий?
Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници: първият Евстатий Епифанийски, а вторият някаква градска амидска хроника.
Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход (?).
При Псевдо-Захарий те са от Предкавказието.
Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит, след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в.
Традицията на Прокопий е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.
Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий.
Но както обърна внимание през 1939/41 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит.
Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам, като отхвърля традицията на Евстатий-Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сравнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в. Дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение.
Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за хуните-ефталит, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-565 години.
Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е. 503). Руската сироложка Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий, но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г.. Не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари; по-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий", когато дава сведения за пост-атиловите хуни нападнали Персия.
Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484) до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504, когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506), в която юридическият договор за мир е чак в 506.
И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийско-езичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий Епифанийски, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около Амида през 502-504 почти съвпадат с тези на Прокопий?
Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници: първият Евстатий Епифанийски, а вторият някаква градска амидска хроника.
Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход (?).
При Псевдо-Захарий те са от Предкавказието.
Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит, след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в.
Традицията на Прокопий е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.
Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий.
Но както обърна внимание през 1939/41 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит.
Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам, като отхвърля традицията на Евстатий-Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сравнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в. Дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение.
Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за хуните-ефталит, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-565 години.
По данните на нумизматиката ефталит се самонаричат "хион", а
индийските летописи ги именуват "huna". Китайските ги обозначават
като „йе-да“. Сиреч, името „ефталит“, дадено от Прокопий, не е грешно, но ако
си зададем въпросът откъде го е заел, ни става ясно, че това са очевидно
посланическите протоколи и архиви на Евсевий от 484 г.
През 484 г. Евсевий, според Прокопий, се среща с хунския цар, малко след победата му над Пероз.
Дали именно през тази 484 г. Зенон, чрез Евсевий, кани „българите“ (Йоан Антиохийски) в Мизия, за да му помогнат срещу готите?
Напълно е възможно.
Все пак, по-важното е, че ако Евсевий за първи път упоменава "авитохоли/ефталити", то очевидно го е научил директно от хуните при визитата си.
През 484 г. Евсевий, според Прокопий, се среща с хунския цар, малко след победата му над Пероз.
Дали именно през тази 484 г. Зенон, чрез Евсевий, кани „българите“ (Йоан Антиохийски) в Мизия, за да му помогнат срещу готите?
Напълно е възможно.
Все пак, по-важното е, че ако Евсевий за първи път упоменава "авитохоли/ефталити", то очевидно го е научил директно от хуните при визитата си.
Гръкоезичният Захарий Митиленски разказва един интересен епизод.
Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия.
По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...".
Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името "Кутриго" означава това на хуните-кутригури. Нещо повече, цялата полемичност на Прокопий, че хуните-ефталит не са „нашите хуни“, както той пише, очевидно се основава на спора му с Захарий Митиленски, че именно кутригурите, омразните на Юстиниан врагове, са помогнали на Кавад да превземе византийските градове Амида и Ефес през 503 г.
Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия.
По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...".
Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името "Кутриго" означава това на хуните-кутригури. Нещо повече, цялата полемичност на Прокопий, че хуните-ефталит не са „нашите хуни“, както той пише, очевидно се основава на спора му с Захарий Митиленски, че именно кутригурите, омразните на Юстиниан врагове, са помогнали на Кавад да превземе византийските градове Амида и Ефес през 503 г.
Така Прокопий, измествайки убийците на Пероз като прародина на изток от
Персия, всъщност целенасочено укрива факти от българо-кутригурската история.
Нека си припомним в завършек панагеричните думи през VІІІ в. на Павел Дякон, според когото Юстиниан І, освен император на двете римски империи, бил „наричан Аламански, Готски, Франкски, Германски, Антски, Алански, Вандалски и Африкански и той заслужил тези имена” (кн.І, 25).
Единствено пост-атиловите хуни, които византийската късно-антическа и ранно-средновековна историческа школа (Прокопий, Агатий, Менандър, Теофан, Никифор...) нарича с етнонима „кутригури” (успоредно с хуни и българи), не успяват да бъдат усмирени от Юстиниан, независимо, че от 528 г. той води целенасочена дипломация на разкол между българите…
Нека си припомним в завършек панагеричните думи през VІІІ в. на Павел Дякон, според когото Юстиниан І, освен император на двете римски империи, бил „наричан Аламански, Готски, Франкски, Германски, Антски, Алански, Вандалски и Африкански и той заслужил тези имена” (кн.І, 25).
Единствено пост-атиловите хуни, които византийската късно-антическа и ранно-средновековна историческа школа (Прокопий, Агатий, Менандър, Теофан, Никифор...) нарича с етнонима „кутригури” (успоредно с хуни и българи), не успяват да бъдат усмирени от Юстиниан, независимо, че от 528 г. той води целенасочена дипломация на разкол между българите…
Няма коментари:
Публикуване на коментар