Теодосий Велики през 390 г. воювал с българите...

Около смъртта на Атила през 453 г. има много легенди, тя настъпва неочаквано и заварва империята на хунския съюз неподготвена за бъдещето.

         През 451 г. се състои прословутата битка около Орлеан и войските на Атила не успяват да стигнат до Париж. Визиготите, съюзници на Аеций, загубват своя крал и синовете му бързат да се върнат в Тулуза, където е столицата им, за да решат династичният проблем на рода на Балтите.

         Остроготите, които по това време са едни от най-верните на Атила хунски народи, се командват от рода на Амалите.

         „Каталунската война” от 451 г. между Аеций и Атила завършва без победител, но неслучайно поетите пишат панагерици за римлянина. Това е единствената битка на Атила, за която не може да се каже, че е победил.    
       Хунът се прибира тактически в Панония, но още на следващата 452 г. става ясно, че не се е отказал от стратегията си да превземе западната римска империя. Атила нахлува в северна Италия и превзема няколко града, пътят му към Рим е открит.

         Защо Атила променя политиката на чичо си Руа, починал през 434 г. и се отказва от съюзническите си отношения със западните римляни?

         На този въпрос и досега историците не могат да дадат отговор.

         Всеизвестно е, че до 395 г. хунските войски, след тяхното появяване в централна Европа в периода 363-375 години, участват като наемна армия през 388 г. във войските на Теодосий І (379-395), който се обръща за помощ към тях и ги включва, заедно с готи и римляни, в походът си срещу Магнус Максим (383-388), който се е опитал да узурпира западният трон.

         След тази победа, възхвалявана от летописците, готите обаче са недоволни от плячката и започват да опустошават Илирия и Тракия, а хуните също показват своите претенции и превземат гр. Сирмиум през 389 г., с надеждата той да е техният южен пост.

         Но още през 390 г. Теодосий І си връща любимият град, откъдето през 379 г. е започнала кариерата му на източен император.

         При Мавро Орбини е съхранен един откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва това завоюване на Сирмиум. 

  

   „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).