сряда, 25 март 2015 г.

Ако хуните са кимерийци, къде са сведенията за тях преди ІV в. от н.е.?

       Хуно-българската история е свързана с произход от кимерийците, както пише през VІ в. Прокопий Кесарийски. Имало е древни автори, които са писали за хуните преди ІV в. от н.е., дава сведение историка от ІV в. Евнапий.

       В самият край на ІV в. от н.е. или в начало на V в. Евнапий Сардийски (ок.347-ок.414) пише специално съчинение за хуните, което днес не е съхранено.

През 1827 г. кардинал Анджело Маи публикува от Ватикан няколко неизвестни откъса на Евнапий за хуните, като твърди, че те са част от основният исторически трактат на Евнапий „Η μετ Δέξιππονστορία χρονική” (известен като „Продължение на историята на Дексип”). Последното съчинение не е запазено цялостно, има съхранени параграфи  в конспекта на „Продължение на историята на Дексип”, направен през Х в. от патриарх Фотий  в труда му „Библиотеката“. Там ги няма онези откъси за хуните, изнесени за първи път от кардинал Маи.
В тях Евнапий пише, че е написал цяло съчинение за хуните и е изследвал тяхното минало, „заемайки сведения от древните автори“.
Къде са се намирали хуните, откъде са дошли, как са преминали цяла Европа и са притиснали скитския народ, за това никой не е казал нищо ясно. В началото на това съчинение аз съм изложил това, което смятам за правдоподобно, заемайки сведения от древните писатели и изследвайки техните данни в точност, за да не съставя своето съчинение единствено върху вероятности и за да не се отклони то от истината.“
Сведението на Евнапий, че хуните са известни на „древните автори“ хвърля нова светлина върху тяхната история преди ІV в. от н.е.

Съчинението „Естествената история“ (Naturalis Historia) е съставено около 77 г. от Плиний Стари за императора Тит. В него Плиний пише: „Ab Attacoris gentes Thuni et Focari et, iam Indorum, Casiri introrsus ad Scythas versi humanis corporibus vescuntur“. В кодексът Florentinus Ricciardianus, упоменатите от Плиний „Thuni“ са изписани „Chuni“.

Павел Орозий (на латински: Paulus Orosius, * ок. 385; † ок. 418) е иберийски късно-античен историк. Автор е на „История против езичниците в седем книги“ (HISTORIARUM ADVERSUM PAGANOS LIBRI VII), където също дава сведения за хуните. Хелфен посочва, че в Hist.adv. Pag. I, 2, 45 е било изписано  „inter  Funos, Scythias et Gandarias mons Caucausus“, но в кодекса Bobiensis Amrosianus е Chunos, както и във всички по-късни кодекси (Chunos or Hunos).

www.thelatinlibrary.com/orosius.html
Хуните са изписани като Ούεννοί в  Хрониката на Иполит Римски (St. Hippolytus of Rome, ок. 170 - oк. 235 г.), писана до 235 г. от н.е.

„В Liber generationis mundi, основаващото се на Иполит Ούενvοί се появява като Uieni или Uenni. Barbarus Scaligeri има вместо това Huuni. Подобно на западните преписвачи, арменският преводач на Иполит е решил, че е негов дълг да поправи ”грешката” на по-ранните преписвачи: той е заменил Ούενvοί с думата Homk (Ото Менхен-Хелфен, Х гл. от книгата му „Светът на хуните“).
history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/rannite_huni_v_iztochna_evropa.html
Свидетели сме как по-голямата част от авторите и редакторите до Просвещението, когато за първи път е изказана екстравагантната идея, че хуните са от Китай (?), споделят становището на Евнапий, че древните автори са знаели за хуните, писали са за тях, макар и при преписите името им да е видоизменяно.
„Гръцкият оригинал на Treaties on the Twelve Stones на Епифан, написан около 394  г., е загубен, но голяма част от ранния превод  нa латински е съхранен в Collectio Avellana. В „сверния регион, който древните обикновено наричали Скития, са живели Gothi et Dauni, Uenni quote et Arii usque ad Gemanorum Amazonarumque regionem“. Francesco Foggini, първият редактор на De Gemmis (1743), помислил, че първият откъс бил изкривен и предложил четенето на Hunni вместо Uenni.  Още повече, че той оставил текста такъв какъвто го намерил. Човекът, който превеждал гръцкият оригинал на коптски език, бил по-смел – той просто променил названието, което не означавало нищо за него, в “Huns” (Ото Менхен-Хелфен, Х гл. от книгата му „Светът на хуните“).

“Покрай бреговете на Каспийско море живеят скити на север, след тяхΟϋννοι, зад тях каспийте и войствените албани”, пише географа от ІІ в. Дионисий Периегесис. В ръкописите на неговата географска карта името е предадено чрез формите θοϋννοι, θοϋνοι, ώνοι и ώννοι.
Предполага се, че още Страбон от І в. е знаел за хуните, чието име дава под формата Phruni (XI, 516).
За хуните пише и най-значимият географ от ІІ в. от н.е. Птолемей. „В кн. ІІІ на своята География той ги изброява  сред народите на Европейска Сарматия – те живеели между Basternae и Rhoxolani. Доколкото тези народи са добре известни, то трябва да бъде лесно установимо разположението наChuni на картата на източна Европа“ (Ото Менхен-Хелфен, Х гл. от книгата му „Светът на хуните“).

Marcianus (of  Heraclea) в „Periplus of the outer sea, east and west, and of the great islands therein“ от VІ в., заема данни от Птолемей. Той назовава три народа в Сарматия: агатирси и „в региона на Бористен [Днепър] зад аланите”  οί καλούμενοι Χουνοί οί έν τή Εύρώπη (II, 39), „така наречените хуни, които са в Европа”.

books.google.bg/books

Няма коментари:

Публикуване на коментар