понеделник, 2 март 2015 г.

Сведение от VII в. пр.н.е., че кимеро-българският водач е наричан "цар":“sar kissati” ("цар на вселената")...

Царските хуни още през средата на V в. Приск Панийски ги нарича "сарагури", тук "сар" е титул, а "Гур" е местност в северен Кавказ. Те нападнали Персия, според летописеца:


„Глава37. Сарагурите, след нападение над акатировите племена, предприели поход против персите. Отначало те се приближили към Каспийската врата (явно Чор, Дербенд – бел.ред.), но намирайки я заета от персийската охрана, преминали по друг път, по който стигнали до иберите (Дарялския проход над Грузия – бел.ред.) и започнали да опустошават страната им и да тревожат с набези селищата на арменците. Тогава персите, притеснени от това нашествие допълнително, тъй като имали преди това война с кидарите, отправили към римляните посолство с молба да получат пари или хора за охрана на крепостта Юроипах (явно Чор, т.е. Дербенд – бел.ред.). Това посолство повтаряло онова, което и по-преди често говорили такива посланици, а именно че римската земя остава невредима, понеже те (персите – бел.ред.) водят битки и не позволяват на настъпващите варварски народи да преминат през своята земя. Но на тях им бил даден отговор, че всеки трябва да защитава своята земя и да се грижи за охраната й и така те поели обратно без успех” [Exc. de leg., p. 44 Par., 161—162 Nieb.].






           През ІХ в. Крум завладява територии от Византия, които обявява за царски и ги именува "саракт", изпращайки там за управител брат си. Между другото термина "сар" (глава, начело) в персийският, също е зает от асирийския, както ще стане ясно след малко...


В переводе с персидского языка форма множественного числа ﻥﺍﺭﺴ саран (мн. от ﺭﺴ сар «голова», «вершина», предводитель»; в пехлевийской транслитерации sl) означает «предводители войска», «военачальники». Еще одно значение сар – “избранник”; соответственно, в множественном числе это слово, возможно, отражает практику избрания местных военных предводителей...” (А. К. Аликберов. Сасанидская титулатура правителей Кавказа по арабо-мусульманским источникам).



   Хамбарлийския надпис на кан Крум (803-814) ОТ 813 г. Саракта е наречен ДУЛТРОИНИ.          


             
 И все пак, какъв е произхода на българския титул "цар"?



      В едно писмо на асирийския астролог Аккуллану до асирийския цар в 657 г. кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за собствени. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения.



Явно прав ще се окаже Прокопий Кесарийски от VІ в. в твърдението си, пренебрегнато от историческата наука: 
"В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях." (Войната с готите, кн.ІV.5).



Титулът „балтвар” при волжките българи е засвидетелствуван от Ибн Фадлан (в оригинала на risala на Фадлан е **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар) и в летописа „Историята на Бейхаки”. Ако сравним асирийския титул "балтазар" с българския "балтавар" ще забележим още един титул при българите, чийто произход е асирийски, а преносител до нас са кимерийците. Думата „вар, бур” в хуно-българския, не означава буквално „река”, както знаем от летописа от VІІ в. на Йордан, а означава използването на определени реки като защитни крепости. Това става ясно от волжко-българския титул „балтвар”, което буквално значи господар на крепостта. С думата „бал” са образувани урартските и асирийските думи за градоначалник. Наместникът на урартския цар в града е носил титул bēl paŋāti (Б.Б.Пиотровски). Вel ali е градоначалник в асирийските текстове (В.А.Якобсен).

Няма коментари:

Публикуване на коментар