Великият Торомана, прославен владетел на земята.

       През 527 г. Юстиниан І става самодържец и поемайки трона на Византия изпраща посолство до хунския владетел Балах. Той е починал и посолството е прието от вдовицата царица Воа. Посолството донася искането на Юстиниан да бъдат възпрени 20 000 хуни, които подпомагат персийския цар Кавад срещу ромеите. „По това време се присъедини към ромеите и Воа, предводителката на хуните-савири, жена по мощ и разум, подобна на мъж. Вдовица, майка на двама малки синове, имаща под свое началство 100 000. Тя, след смъртта на мъжа си Влах, управлявала земята на хуните. Василевсът Юстиниан, като й подари много царски одежди, различна сребърна посуда и немалко пари, я подбуди да хване в плен двама други предводители на хуните, които Кавад, царя на персите, склонил на съюз с него против ромеите. Тази същата предводителка Воа ги застигнала, когато те се отправяли в Персия към цар Кавад с голяма 20 000 войска, която изцяло загинала в схватката. Заловявайки единият от техните предводители по име Тиранкс, тя го изпратила вързан в Константинопол при василевсът Юстиниан, който го обесил на онази страна на[Златния Рог], близо до Св. Конон. Другият вожд на тези същите хуни, Глом (Γλώμ) бил убит по време на битката от воините на предводителката [Воа]“. 

www.vostlit.info/Texts/rus15/Malalas/frametext.htm

Интересно защо всички изследователи смятат, че сблъсъкът е станал между хуните-савири и кавказките хуни?  

Всъщност, 20 000 хунска армия, ръководена от Тиранкс и Глон, е армия на хуните-ефталит, които са на изток от Персия към 527 г.

Защо твърдим това?

Този Тиранкс  (Τύραγξ) не е всъщност никой друг, а всеизвестният ефталитски цар от ок. 500 г. Торомана (Toramāna), който в един индийски надпис е наречен „великият Торомана, прославен владетел на земята“.

През първата четвърт на VІ в., един от ефталитските царе, „стремейки се да завоюва северна Индия, нападнал с многочислена конница и около двеста слона. Това бил поход на белите хуни (ефталитите), начело с Галас…“( Н. Пигулевская. Византия на путях в Индию. М., Л., 1951, гл. „Торговля шелком и караванные дороги”).

Колко интересно. 

        Хората, които изучават ефталитите, знаят прекрасно за Торомана и Галас, но и наум не им идва, че това са същите Τύραγξ и Γλώμ, упоменати от Йоан Малала (ок. 491-578) в неговата всемирна хроника.

Кой е Глом, Глон?

През 484 г. хунския цар, царя на хуните-ефталит, побеждава персийския цар Пероз и Персия е, както пише Прокопий,  „две години под властта на тия варвари“. По това време, т.е. от 484 до 488 г., на персийския трон е Балах. Името съвпада едно към едно с това на покойния хунски цар Блах от 527 г., когато посолство на Юстиниан  идва при вдовицата Воа. 

       Апропо, сироезичният хронист Йешу Стилит към 517 г. дава сведение, че през 484 г., когато е бил убит Пероз, хунския цар се жени за дъщеря му. 

 
       Тоест, жени се за сестрата на Кавад, сина на Пероз. Сестрата на Кавад, според Прокопий, се казва „Аспеведа“. 

 
     Малала, както си спомняме от цитата по-горе, постоянно нарича Воа, "предводителка". Ако тя е яздела на кон (аспа) до хунския цар, можем да допуснем, че "Воа" на Малала и "Аспеведа" на Прокопий, е просто една и съща жена ?

Когато се натрупат толкова повторения, човек има право да се запита какво става?

През 499 г. Кавад, който заема трона на Персия от 488 г. след четиригодишно управление на Балах, бяга при сестра си и при хунския цар. Жреците, армията и брат му Замашп му готвели преврат, заради ереста на маздакизма.

        Там, в изгнание при хунския цар и сестра си, се жени за племенницата си, т.е. за дъщерята на сестра му от брака с хуна, и става зет на хунския цар. Това е бъдещата майка на Хосрой Ануширван (531-578). Това пишат всички хронисти (Йешу Стилит, Прокопий, Агатий). Ставайки зет на хунския цар Балах, той получава „голяма армия“ (Йешу Стилит, Прокопий) и с нейна помощ си връща трона от брат си Замашп. След това през 502 г. напада с тази армия хуни-ефталит Византия и в началото на 503 г. окупирва и превзема стратегическия византийски град Амида, дн. Диарбекир.

Когато Кавад на 11 януари 503 г. превзема  Амида, той продължава войната, а в този град оставя въоръжен отряд, начело с Глон, героят който ни интересува в случая…

 Прокопий пише, че по-късно градът е обкръжен от римски войски, но те не могат да го превземат и той остава окупиран и под властта на персите до началото на военните преговори, когато „персите получили от римляните хиляда либри злато” ( ІХ, 4), за да им го върнат.

  Тук Прокопий разказва и за Глон. Той го нарича „персиец”, но това трябва да се тълкува като персийски градоначалник на Амида. Няколко сирийци в крепостта са на служба при Глон, за да се поддържа чрез тях порядъка сред населението на този голям град:

          „Скоро, оставяйки гарнизон от хиляда човека, начело с Глон, родом перс и няколко нещастни амидяни, които за прехрана били длъжни да служат на персите, Кавад с останалата войска и пленените се върнал обратно у дома” (кн.І, VІІ, 33).

          Преди да бъде върнат града на византийците, които платили откуп за него, Глон, според Прокопий, бил убит. Той дори разказва една легенда как е станало това, която знае и гръкоезичният Захарий Митиленски, което означава, че или двамата ползват общ извор, или пък Прокопий заема от Захарий. Някакъв селянин, безпрепятствено и тайно, въпреки римската обсада, бил влизал редовно в Амида и носел на Глон „птици, хляб и плодове”. Същият бил казал на римския военачалник Патрикий, че ако получи награда, ще им предаде Глон. Римлянинът му обещал, че ще получи всичко, което пожелае, само да бъде убит шефа на персийските окупатори... Селянинът излъгал Глон да излезе от крепостта да убие някакви скитащи се уж римляни и така бил убит.

          Йешу Стилит, който е изключително сериозен автор, не знае тази легенда и единственото, което съобщава е, че край Амида е убит един от персийските марзбани. Това не може да е Глон, чието име е всеизвестно като най-главната личност в окупираната Амида.

          Теофан в своята хроника явно не вярва на тази легенда на Прокопий. Той преразказва много неща от него, но специално за събитията около Глон не го следва и не пише, че Глон е убит край Амида. Само отбелязва, че Кавад „узнавайки, че и Глон, защитавайки Амида, неизбежно трябва да загине, с голяма потеря отстъпи по друг път...” (л.м. 5997).

          Теофан не преразказва и версията на Прокопий как е убит Глон. Причината е, че той, имайки на разположение хрониката на Йоан Малала, следва неговото сведение, че Глон намира смъртта си чак през 527 г. Тогава посолство на Юстиниан І иска от хунската царица Воа тя да се справи военно със Тиранкс и Глонис, които помагат на Кавад в коалиция срещу Персия към 526 г. (Теофан, л.м. 6020).

Излиза, че през 527 г. Юстиниан І моли Воа да се справи с хуни-ефталит? Как мислите, ако тези ефталит нямаха нищо общо с пост-атиловите хуни, щеше ли Юстиниан да търси царя на хуните Балах?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Всички тези данни ни дават възможност да реконструираме следната картина: през 504 г., КОГАТО ФАКТИЧЕСКИ Е КРАЯ НА ЗАПОЧНАЛАТА ПРЕЗ 502 Г. ВОЙНА МЕЖДУ Персия и Византия, една част от голямата армия хуни, дадена  на Кавад през 499 г., явно не се връща при хунския цар и Глон е измежду тях.

Размерът на армията, която дезертира, е около 20 000 конници (толкова са хуните на Зилинг през 522 г., толкова са и тези на Тиранкс и Глон през 527 г.- бел.ред.).

Кризата между хунския цар и Кавад е провокирана явно от последния, който подлъгва тези елитни войници, които не се връщат през 504 г. при Балах, съпругът на Воа, и ги пренасочва отвъд източните предели на Персия, явно смятайки да наложи чрез тях собствената си власт в старите размирни кушано-кидарски територии.

          Във връзка явно с това, по същото време хунският цар подобрява отношенията си с Анастасий и както пише Прокопий, даже искал да му продаде правата върху Дербендския проход. Очевидно „Амбазук”, както изписва Прокопий името му (кн. І, Х), е бил доста обиден на Кавад.

        

            Както обърна внимание Ото Менхен-Хелфен в „Светът на хуните” (1973, гл.ІХ. Език. Ирански имена.) името Амбазук означава „притежаващият оръжието и властта” на персийски (от древ.иран. ama-bazuka). Това име на хунския цар е явно иранско нарицателно за Балах, заето вероятно от Прокопий оттам, откъдето произхожда и легендата за ролята на селянина при убийството на Глон или пък от персийския роман, откъдето знае легендата за бисера на Пероз. Това иранско прозвище на хунския цар се припокрива с образа на човека, притежаващ военната сила и властта, който дава армия от хуни-ефталит през 499 г. на Кавад.

          Какво точно е станало в отношенията между Кавад и хунския цар, е трудно да гадаем. Кавад успял, според Прокопий, да си върне правата над Дербендската врата (кн.І, Х). Конфликт явно е имало. Оттук насетне Кавад търси помощ през 522 г. и през 527 г. само от онези хуни, които „живеели във вътрешните предели” (Теофан, 6020).

Кои са те, става ясно от хрониката от началото на VІІІ в. на Йоан Никиуски, който изрично подчертава, че „Боарикс”  („Воа” при Йоан Малала), е от „външните хуни” (Jean de Nikiou, p. 390).

          През 527 г. Юстиниан І (според Малала) изпраща посолство до хунската царица Воа, чийто мъж Влах бил починал, с молба да се справи със Тиранкс и Глонис, чиято 20 000 конница Кавад мобилизирал срещу Византия. 
                      Така става ясно, че Глон от 504 г. е жив до 527 г., когато е убит от „външните хуни” (Йоан Никиуски) на Воа. Дотогава Глон е от ония хуни, които „живеят далеч във вътрешните предели” (Теофан), явно на Персия.

          Малала нарича Воа царица на хуните-савири и по този начин е дал териториалното й място в Предкавказието.

      Савирите стават първоначално известни чрез Приск Панийски, който пише, че към 460 г. те атакуват някои от пост-атиловите хунски народи, понеже савирите са прогонени от аварите. Инвазията на савирите е по северното Прикаспие на запад, но много скоро те се включват в хунския съюз и стават органична част от пост-атиловите хуни. През VІ в. „савирите” вече са известни като „хуни-савири” на гръцките автори...

          Воа и нейният мъж Балах управляват 100 000 хуни, както пишат Малала и Теофан. Това показва, че към 527 г. Воа е царица на целия хунски съюз след смъртта на мъжа си, а не само царица на савирите.