понеделник, 2 март 2015 г.

БЪЛГАРСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦИТЕ.

Българите, според древните анали „Именник на българските владетели“, преди 680 г. са имали 515 години своя държава на северо-изток от Дунав. 
Всичко, което е останало като спомен от старата Велика Българска държава, Аспаруховите българи, са казвали, че е „ут Край-земе“, Украйна.
 Една легенда се е съхранила във Веда Словена от ХІХ в., откъдето разбираме, че мартеничките имат особен символ, понеже са се наричали „маринки“, а произходът на това име е в сирийската дума „мар“, т.е. „господар“, „владетел“.
Според легендата, „маринката“, т.е. мартеницата, трябва да бъде връзвана на дясната ръка на децата преди пролет. При това ритуала изисквал, въпреки че връзваме бяло и червено сукно, да казваме на малките деца, че това не са просто конци, а спомен от старата ни родина,  „ут Край-земе“.

Във „Веда Словена“ се разказва как лястовицата донесла от старата родина на българите (ут Край-земе, Украйна) владетелска трева в новата родина на юг от Дунав.
Въздигането на трева, според данните от договора за мир, сключен от Омуртаг с византийците през 816 г., е част от клетвата при българите. Лъв V, според дякон Игнат, е трябвало „да повдига нагоре трева”. „При това беше възможно да се види Ромейския император да извършва с ръце възлияние от чаша върху земята, саморъчно да обръща конски седла, да хваща тройни ремъци, да повдига нагоре трева...”.

Тоест, ритуала по клетвата при българите, е бил от три части. Заливали са съд с вода върху тревата, въздигали са тази трева към небето, обръщали са седлото и са сплитали конски ремъци, понеже коня, чрез тази трева живее и служи на българския воин.
Тази трева е наречена „мирнива” (с. 476, т. ІІ, Веда Словена). На някои места е наречена също „мренива” (с. 477) и „мренева” (с. 477). Но когато се пее за произхода на ритула по връзване на червен и бял конец на детската ръка, който е в чест на тази трева от Уткрайната земя, събитието е обозначено като „маринка“ (с. 168, 169).
Когато лястовицата донесла от старата родина на българите (ут Край-земе) владетелска трева в новата родина на юг от Дунав, тя според легендата във „Веда Словена“, трябвало да я остави някъде.
По този повод, се създал ритуала „маринка“, мартеничка. Преди пролет на децата се слага червен и бял конец на дясната ръка. След това чак когато започнат да идват лястовиците в България, от ръката на децата се сваля белия и червен конец, и се слага до камък или на дърво, за да може лястовицата да се ориентира къде да остави тревата-марина, която носи в клюна си от Уткрайна.
Така Уткрайната, стара земя на българите и новата, Аспарухова България, са свързани през вековете…
„Я ви се молба моле,
Да пишете бела книга,
Бела книга, царну писму,
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да увиет белу сукну,
Белу сукну и царвену,
Да му вързат на рока-та,
На рока-та на деснива-та,
Ега си е веке лету
Лету и пролету,
Да му вързат, да му думат:
Чи ни си е белу сукну,
Белу сукну и царвено,
Туку си е маринка,
Устала ут Край-земе" (с. 168, 169)

Веда Словенахъ., Обрядни песни от езическо время. Упазени со устно предание при Македонско-Родопските Българо-Помаци, С. - Петербург, 1881, том. ІІ.
.................................................................................................

допълнително виж:
bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/blog-post_22.html
Боян Мага и третият син на цар Симеон Велики

Няма коментари:

Публикуване на коментар