сряда, 26 юни 2013 г.

Хроника от ІV в. за хуните във Ватикана?

    ПИСАЛ ЛИ Е ЕВНАПИЙ ОТДЕЛНО СЪЧИНЕНИЕ ЗА ХУНИТЕ?



        Изглежда в архивите на Ватикана има ръкопис на Евнапий (ок.347-ок.414), ритор и историк, роден в гр.Сарди в Мала Азия, който е отделно съчинение за хуните.



       През 1822 г. 
Fr.Boissonade  в ХVІ на подготвения трудEunapii Sardiani. Vitas sophistarum et fragmenta historiarum recensuit notisque illustravit I., Accedit annotatio Dan. Wyttenbachii. Amstelodami. 1822. V.2. отбелязва, че историческо съчинение на Евнапий за хуните е видяно във Ватикана от Мурет.
          Пет години по-късно, през 1827 г., историкът Май получава от Ватикана няколко допълнителни откъса от основният исторически трактат на Евнапий  „Η μετ Δέξιππονστορία χρονική” (известен като „Продължение на историята на Дексип”), които отсъстват от конспекта на патриарх Фотий (Библиотеката), благодарение на който нещо от Евнапий стига до нас.
      Между другото самият Фотий е смятал, че „може да се каже, че Зосим не е писал история, а само е преписал Евнапий. Съчинението на Зосим се отличава от  Евнапиевото само по това, че е по-кратко...” (Фотий, Библиотека, кодекс 98, „За Зосим”).
  На Евнапий се приписват от изследователите само две съчинения, „Жизнеописание на философите и софистите”  (Βίοι φιλοσόφων κα σοφιστν) и историческото, което вече споменахме(‛Η μετ Δέξιππον στορία (χρονική)).

 В биографията му не е уточнено доколко той има   отделно историческо съчинение, което е написал специално за хуните.
Между впрочем през 1827 г., след като вече става известно през 1822 г. за наличието в архивите на Ватикана на Евнапиево съчинение за хуните,  историкът Май, вследствие проявения от негова страна интерес, открива един кратък откъс за хуните, заедно с още няколко други, които както казахме отсъстват в Библиотеката на Фотий.
От този откъс за хуните, публикуван от Май, става ясно, че Евнапий действително е писал обширно съчинение за хуните.
След като Май получава краткия откъс за хуните от Ватикана, той го представя като доказателство, че Мурет(както пише през 1822 г. Буасонад) действително е видялписание на Евнапий за хуните във Ватикана и това писание е всъщност краткия откъс.

Така всъщност се потулва какво точно е видял Мурет и въобще не става ясно всичко ли от онова, което е видял, е дадено от Ватикана на Май.

От откъса, с който ще ви запозная, личи че Евнапий е написал цяло отделно съчинение за хуните, което има „начало”, а следователно и типично историческо изложение.
Откъсът, даден на Май, е типичен за един исторически увод, след който започва началото на историческия труд.
Именно понеже е „увод”, в него Евнапий си позволява да представи метода на своето  цялостно историческо изследване за хуните, чрез метафори.

Да се запознаем с краткия „Откъс”:

„Къде са се намирали хуните, откъде са дошли, как са преминали цяла Европа и са притиснали скитския народ, за това никой не е казал нищо ясно. (Това е заявка от страна на Евнапий, че той ще изясни нещата – бел.м.). В началото на това съчинение аз съм изложил това, което смятам за правдоподобно, заемайки сведения от древните писатели и изследвайки техните сведения в точност, за да не съставя своето съчинение единствено върху вероятности и за да не се отклони то от истината. (Тук на две места авторът конкретно заявява, че е написал съчинение за хwните. В следващия пасаж, с който завършва „увода”, той си позволява по метафоричен начин да изложи метода, който е следвал в това свое съчинение и който, както става ясно, авторът сравнява с научния метод на медицината.-бел.м.).
С мен не се случва това, което е с хората, прекарали детството си в малък и беден дом, а впоследствие, по щастлив случай, придобили големи и великолепни палати: те по привичка обичат стария си дом и премного се грижат за него.(Това е алюзия към преждеизреченото от автора, че древните писатели за хуните са били критично изследвани от него и Евнапий не им се предоверява, подобно онези, които по привичка обичат стария си дом, тоест, историците, които по привичка се доверяват изцяло на писаното от древните автори – бел.м.). След като представих в своето съчинение първите сведения за хуните, аз не се лиших от тези, които придобих за тях впоследствие. (Това свидетелства за едно обширно изложение, което започва с цитати и коментари на антични историци и географи и преминава към събитията от ІV в. от н.е., на които Евнапий е очевидец.). Аз искам повече да приличам на тези, които по време на болест са употребили някакво лекарство с надеждата да получат от него изцеление, но впоследствие, узнавайки чрез опит за друго, по-добро, се обръщат към него и го употребяват, не защото с действието на второто унищожават действието на първото, но защото на мястото на грешни понятия  въвеждат правилното. (Явно Евнапий рекомендира своето съчинение за хуните като пълноценно и ново изложение за тях.-бел.м.). Аз допълвам слънчевите лъчи (разбирай: древните – бел.м.със собствена светлина: прибавям към предишното описание (за хуните-бел.м.) онова, което  се съгласува с истината, оставяйки в моето съчинение предишните сведения като историческо мнение и прибавям към него следващото (изложение-бел.м.), за да покажа истината.”

С това „увода” завършва и на нас ни става ясно, че именно тази страничка през 1827 г. е дадена от Ватикана на историка Май. Остава въпроса къде е съчинението на Евнапий за хуните и дали е все още в тайните архиви на Ватикана? Ако то е безвъзвратно изгубено, което също е вероятно, е непонятно защо историческите изследвания за Евнапий не му приписват написването на такова съчинение?

Няма коментари:

Публикуване на коментар