четвъртък, 13 юни 2013 г.

Българите изгонват готите от Балканите!

Остроготът Теодорих е имал амбиции да стане византийски василевс след Лъв І (457-474). Император Лъв обаче издига в свой любимец един пълководец, който отдавна служи на Константинопол и който е от исаврийски произход. Името му било Терасикодис Русумвладест. Лъв го покръства и му дава име Зенон, завещавайки му империята и оженвайки го за Ариадна, дъщеря си.
Това е тежък удар за Теодорих (остроготски благородник от рода на Амалите), който е служил верно на Лъв и се е надявал на неговото висшо благоволение.

След вълненията към 479 г. на един друг готски водач в Тракия размирния Теодорих Триария (по прякор Страбон), Теодорих Амал постепенно се налага с благородническият си авторитет над всички готи на Балканите.
Зенон привлича Теодорих на служба, прави го консул и го изпраща в помощ на пълководеца Йоан Скит срещу узорпаторите Леонтий и Ил в Мала Азия.
Ил е обкръжен, но се държи почти четири години в крепостта Папурие в периода 480-484 г.
Теодорих се връща на Балканите още след първата победа над Ил и не участва в залавянето му.
Теодорих напуска с почти всички готи земите около долни Дунав към 488 г. и се насочва в северна Италия, където в края на V в. и началото на VІ в. започва да създава обща държава на остроготи и визиготи.

Той е първия неин крал.
Последен владетел на тази преходна готска държава е Тотила, който юстиниановият пълководец Нарзес успешно атакува и подчинява след 552 г.
През 507 г. епископ Енодий пише панагерик за Теодорих от Амалите, възхвалявайки го, че е победил българи, като изрично пише, че този народ не е бил побеждаван дотогава. „На него до теб принадлежеше всичко, което той искаше”, пише патетично Енодий.

             Според Йоан Антиохийски, Зенон е поканил към 484 г. "така наречените българи" в Тракия. През 484 г., според Прокопий Кесарийски, посолство на Зенон е посетило хунския цар, който побеждава през 484 г. Пероз и превзема Персия "за две години" (Прокопий).
         Дали българите, дошли към 488 г., след поканата на Зенон, са причина да напуснат готите Тракия ? В историческата литература това предположение изказва за първи път още Куликовски.
           Така или иначе, точно тези българи воюват с готите около Сирмиум и очевидно техен водач е Мугел, чиито хора Енодий нарича "българи", а Йордан дава сведение, че водача им е "родственик на Атила".
           Заради близостта на името на Мугел с това на гепида Мундо, Енодий очевидно сгрешава името на българския водач и го нарича "Мундо". Йордан заема името на "родственика на Атила" явно също от Енодий, което е причина и доднес да има неяснота около гепида Мундо и Мугел, упоменат като хунски благородник от Малала и Агатий...Крайно време е този въпрос да се изясни! Йоан Малала пише: "Той (Мундо) произхождал от гепидите и бил царски син, а след смъртта на баща си отишъл при своя чичо Травстила и живял в Сирмиум. Като узнал това владетеля на Рим Теодорих, син на Валамер, повикал при себе си Мундо. Той се съгласил, отишъл при него с хората си, астанал да живее там и се биел на страна на Теодорих, син на Валамер." Тоест, очевидно е, че този гепид Мундо не е "родственика на Атила" и е крайно време да стане ясно, че това е явно синът на Ирник, Мугел, упоменат през 528 г. от Йоан Малала и от Агатий като вледетел на земите около Боспор, Приазовие и Предкавказието. Защо предполагаме, че Мугел ("Мундо" на Енодий и Йордан) е син на Ернак, третият син на Атила? Ами защото, както правилно пише Йордан, е "родственик на Атила", а именно гепидите на Ардарих убиват през 455 г. при р. Недао първородния син на Атила, Елак..

           Касиодор в своята Готска хроника (ок.и след 519 г.) под 504 г. е записал: „В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите,Италия отново овладя Сирмиум”. И още: „Пълководецът Толвин в младостта си участва в сирмийският поход, изпита триумфът над хуните в числото на тези народи и обрече на смърт българите, страшни по цялата земя.”
            Мавро Орбини през 1601 г. твърди, че е запознат с готската хроника на Касиодор, която днес липсва. Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І  (ум. през януари 395 г. - б.м.); след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).
              Историците не са обърнали внимание на този съхранен текст от Касиодор при Мавро Орбини, но на нас благодарение на него ни става ясно защо Касиодор към 504 г., когато пише за победа на Теодорих Амал над българите, отбелязва „Италия отново овладя Сирмиум”. Това „отново” има смисъл единствено спрямо 390 г., когато хуните (българите) завладяват Сирмиум по времето на Теодосий І.
Старият Сирмиум, дн. Сремска Митровица.

          Причината за това целенасочено свързване на името „хуни” с името „българи” от готските летописци в периода 507-519/530-551 години не е само в историческата линия на приемственост между хуни и българи, която е било очевидна тогава (дори няколко века по-късно Теофан също ги отъждествява), но и ... политическа.
             Енодий и Касиодор търсят начин как да изчистят образа на остроготите, които до 455 г. са били хунски народ и през 451 г. воюват под знамената на Атила в Каталунската битка до Орлеан срещу събратята си визиготи, които по това време имат собствена държава със столица Тулуза и са наемници в армията на римския генерал Аеций. В каталунската битка даже е убит визиготския крал от династията на Балтите.
             В края на V в. и началото на VІ в. Теодорих от остроготския кралски род на Амалите, както казахме, създава обща държава за визиготи и остроготи в Италия.
             Но от 451 г. са минали едва 50 г. и визиготите много добре знаят кои са били Амалите в хунската държава до 455 г. Те са били хуни, убийци на Теодорих Балт.
             Ето защо още Касиодор явно към 519 г. (а от него преписва Йордан през 551 г.) започва да създава нов образ на остроготите и твърди, че те били „роби” в Хунската империя и воювали против визиготи, от страх пред Атила (Йордан).


          Но този мотив не е бил достатъчен и Касиодор го е съзнавал. 
    
             Йордан пише, че към 465 г. остроготите вече 50 г. живеели заедно с хуни в Панония, при това заели много имена от хунския език. Напр. германската дума "вар" е заета от хуните и е имала значение "крепост, преграда", както правилно отбелязва Ханзиций... Според Йордан, хуните наричали "Днепър" на своя език "Вар"...
          Остроготите са в хунския съюз много отдавна и никога не биха го напуснали, ако гепидите не бяха убили Елак, първородния син на Атила. Остроготите даже не участват в гепидската битка срещу Елак през 455 г. на р. Недао.
          Европейската хунска империя е била съюз от етноси, в който нито един народ не се е казвал „хуни”, и това става ясноне само от сирийската хроника на Псевдо-Захарий Ритор от 569 г., който изброява 13 хунски народа и нито един от тях не се казва „хуни”.     
      
Името „хуни” е било общо наименование на народите в хунския съюз, ето защо Касиодор няма как да изчисти образа на остроготите като хунски народ, освен да започне да пише за атиловите хуни, като ги нарича „българи” и да вменява, че старите хуни са били само българите (= утигурите), които воювали още през ІV в. с Теодосий Велики, а остроготите са „роби” в хунската държава.
          Йордан, който лично признава, че не е бил достатъчно грамотен, явно не може да се справи с тази учена витиеватост при Касиодор, ето защо споменава за „българи” едва при пост-атиловите хуни. Но в този откъс, съвсем в духа на Касиодор, вметва, че българите били онези, с които „бяхме наказанизаради нашите грехове”. Тоест, Йордан е объркан. От една страна говори за тях като за пост-атилови хуни и въобще не пише в „Готската история” (за разлика от съчинението му за римската), че българи са воювали с готи.
          Енодий и Касиодор обаче дават сведения за такива наемни отряди българи, които воюват срещу Теодорих.

          Йордан приписва старият клерикален образ за „бича Божий”, който е атилов, към българите, за които дава сведения в Римската си история...
          И така, готският историк Касиодор към 519/530 г. е очевидно стратега остроготите да бъдат представяни като роби на хуните, а атиловите хуни да се наричат само с етнонима „българи”.

          Разбира се, още Енодий в панагерика си към Теодорих от 507 г., за да възвеличае една неголяма негова битка с българи, смело му припомня, че това не са само някакъв отряд, а онези, които „преди това поражение си мислеха, че светът им е отворен навсякъде”.

          Българите, които се появяват към 486 г. в Мизия, могат да имат такава слава, само във връзка с Атила и неговите хуни, за тях всъщност света е бил отворен навсякъде.
          Същото пише през 551 г. и Йордан. Той казва, че преди раздора между хунският престолонаследник Елак и гепидът Ардарих от 455 г., общият хунски съюз е владеел целият свят.Така отстъпваха хуните,- пише Йордан- пред които преди това отстъпваше целия свят (ойкумен, вселена). Разделението и низвержението между съюзниците, които преди с обединени сили всяваха ужас, бе пагубно. Делото на Ардарих, владетеля на гепидите, донесе щастие на различни племена, които дотогава против своята воля се подчиняваха на властта на хуните. То насочи техните души – отдавна пребиваващи в дълбока печал – към радостта на желаното освобождение.”
          Стилът на Касиодор се усеща в този пасаж на Йордан. Остроготите „отдавна пребивават в дълбока печал”, че са „роби” на хуните, следователно визиготите не трябва да ги съдят, че през 451 г. воюват заедно с Атила срещу тях. Нямало е друг начин, пише Йордан. Нали са роби, трябвало да изпълняват заповедите на Атила.


          Така историка Касиодор към 519/530 г., от който компилира през 551 г. Йордан, съучаства в политиката на Теодорих за обединяването на остроготи и визиготи в единна държава.

Уточнение:

Как са били формирани основните летописи в епохата на Зенон (474-491) и Анастасий (491-518) по интересуващата ни тема, от които по-късно са черпени сведения за ИРИ.

След Приск Панийски, чиято история завършва към 474/7 г., летопис пише Кандид Исавър. Кратък конспект е запазен в „Библиотеката” на Фотий (ІХ в.). Кандид разказва за събитията от времето на възкачването на император Лъв (457-474) до 491 г., когато се възкачва Анастасий. Именно Кандид Исавър е източникът на по-късните преписи по летописите и хрониките за времето на Зенон и за исаврийските метежи веднага след смъртта му. Летописът му реално свършва с края на исаврийският бунт на брата на Зенон в началото на царстването на Анастасий, който става император, понеже вдовицата на Зенон, Ариадна, се омъжва за него през 491 г.

След Кандид Исавър хроника пише Евстатий Епифанийски от „Сирия втора”. Тя е била от две части и втората стига до 503/504 г. Това сведение за труда на Евстатий Епифанийски дава Йоан Малала, който черпи от него...

Няма коментари:

Публикуване на коментар