сряда, 29 май 2013 г.

Кои са "историческите кимерийци"?

    
    Тази статия има за цел да даде представа за „историческите кимерийци”.
Необходимостта да бъдат обобщени новите проучвания в науката за кимерийците, е отдавна на дневен ред пред българския читател, който се интересува от този народ.



          Тази статия няма за цел да обхване всички източници по проблема, нейната задача, както казахме, е друга: да очертае каква е представа днес в науката за кимерийците.


            В тази връзка, вече е общоприето да се уточнява следното: древните сведения за кимерийците идват от два, често пъти противоречащи си, извори.
Единият тип извори, доскоро фаворизиран в науката, е този на античните автори.
Другият тип източници е древно-източен, в него влизат асирийските клинописи, урартските, библейските, вавилонските и ахеменидските сведения за кимерийците.


Допреди малко повече от четвърт век общата представа за кимерийците беше следната: 1) Те са доскитското автохтонно население в северно-черноморските и предкавказките територии. 2) Някъде към 9/8 в.в. пр.н.е. по тия места идват от Средна Азия скитите и притесняват кимерийците. 3) След това кимерийците през Кавказ нахлуват в Задкавказието и Мала Азия,  подгонени от скитите. 4)Кимерийското присъствие в Предна Азия и Мала Азия е незначително, на фона на скитското. 5) След 6 в. пр.н.е. вавилонските източници наричат кимерийци онези, които ахеменидските определят като „сака”. 6) На основание на предното, сведенията на асирийските клинописи от 8 -7 в.в. пр. н. е. за кимерийци и скити, се разглеждат като взаимозаменяеми и много често учените приписват на скитите военни действия, обозначени от асирийците като кимерийски.
Още тук трябва да кажем, че гореочертаната стара „обща представа” за кимерийското минало, днес е тотално променена.
Преди да посочим как бе извършена тази промяна, нека изясним, че в основата на старото експлициране стояха  сведенията на Херодот, които учените съвместяваха с древно-източните данни, особено тези от асирийските клинописи, и така оформяха своите теории. Разбира се, Херодот отдавна не е единствен източник за събитията в Древния изток, но беше най-важният източник за общата картина от събития, които се случват там и в чиято картина кимерийското минало, е само отрязък от събитията, случили се малко повече от 100 г. преди падането на Асирия. Сиреч, „кимерийският въпрос” излезе на преден план за изтоковедите, едва след усилена и продължителна работа от тяхна страна над изучаването на страни като Асирия, Елам, Мидия, Урарту, Фригия, Лидия и т.н.
При изучаването на тези страни, този път и във връзка с присъствието на скити и кимерийци в Предна Азия и Мала Азия, ролята на Херодотовите сведения за „скитското господство” там, бе дълго време някакъв априорен постулат.
Този постулат за „скитското господство” в Предна и Мала Азия започна да се руши постепенно. Първоначално, с проучването на Мидия. Даденото от Херодот логографско сведение, че скитите са превзели Мидия, се оказа за учените в пълно противоречие с данните на  източници от Изток, съвременни на възходството на мидийците.
Много усилие бе необходимо на учените за да кажат „сбогом на Херодот” по този проблем, а оттук постепенно се разплете и пъзела изобщо за скитското присъствие в региона.
Започнаха да се задават въпроси откъде идва и от какво е обусловено „скитофилството на Херодот? Защо Херодот премълчава сведения за кимерийците, които други антични автори след V в. пр.н.е. знаят?
Всичко това наложи да се преразгледат отново асирийските клинописи и критично да се изучат, вследствие на което неправомерното старо отъждествяване мужду скити и кимерийци, бе коригирано, тъй като акадските сведения много ясно разграничават едните от другите.


През 1991 г. на симпозиум в София Асколд Иванчик представи статията си „За името „кимерийци””, в която бе преразгледано старото сведение на И.М.Дяконов за етимологията на името „Gamir”.
Тук е необходимо да внесем малко яснота.
Учените отдавна обръщат внимание, че в гръкоезичните източници, още от „Одисеята” на Омир от втората половина на 8 в. пр.н., етнонима им е известен като „кимерийци”(Κιμμέριοι), докато в асирийските клинописи, библейските данни за Гомер и в арменските сведения, те са с начална буква „г” [Акадското „KURGamir (ra)].
На основата на сведенията на Херодот, през 1981 г. Дяконов разработва хипотезата, че самоназванието  „Гамир” е препредадено на гърците чрез посредничеството на тракийския език, при това в онази епоха на единство на трако-фригийския, където той фиксира отсъствие на звук „g”. Така, пак на основата на Херодот за предскитски старини в северното Черноморие, Дяконов датира това време на посредничество към 12 в. пр.н.е.
Упоменавам статията от София (1991 г.) на А. Иванчик, тъй като тя е нещо като акцент на едно продължителното разплитане на истината за „историческите кимерийци”, извършено от много учени в период от малко повече от четвърт век насам, при това не само на основата на асирийските клинописи от VІІІ/VІІ в.в. пр.н.е., които са съвременни на кимерийското присъствие в Предна Азия и Мала Азия, но и на основата на продължителните археологическите проучвания по темата.
Както по отношение на историята на Мидия, и при съвременното състояние на кимерийския проблем, се стигна до „сбогом на Херодот”. Разбира се, последното е само метафора. Сведенията на Херодот за скити и кимерийци, не са отхвърлени от науката, просто те не са достоверния източник за тях от VІІІ/VІІ в. в. пр.н.е.
Херодот пише за скити и кимерийци през V в. пр.н.е., т.е. е нормално логографските му сведения да не са точни, тъй като са  ІІ в. отдалечени от събитията през VІІ в.. При това Херодот, както сочат учените, ползва определено скитски легенди и разкази. Учените вече са посочили и откъде идва „скитофилството” при Херодот. Скитското минало е основния мотив на Херодот, за да даде обяснение в своята история за причината на гръко-персийските войни. Както посочват учените, напълно е възможно през VІІ в. да е имало някакъв локален сблъсък между скити и миди, но това в никакъв случай не може да е „скитско господство” над развиващата се мощно Мидия по това време, която заедно с Вавилон слага край на Асирия. „Скитофилството” на Херодот определено е мотивирано и от отпора, който скитите оказват на Дарий в края на 6 в. пр.н.е.. Така, според изследователите, Херодот дава хиперболизиран образ на скитите от VІІ в.,  т.е. прехвърля „скитофилството” си от V в. към VІІ в.
Изясняването от изтоковедите, че античните извори за кимерийците трябва да бъдат вторични, не отхвърлени, спрямо асирийските, които дават сведения съвременни на VІІІ/VІІ в. в. пр.н.е. за кимерийци и скити, се оказа ...излизане на духа от бутилката.
И.М.Дяконов, блестящ учен и ветеран по проблемите на Древния изток, прие новите проучвания на немските и руските кимеролози по проблема за скити и кимерийци, дори – за разлика от много други свои колеги – ги насърчи, очаквайки в бъдеще кимерологията да се развие в такава степен, в каквато преди стотина години египтологията. Дяконов се отказа от хипотезата си, че кимерийците са автохтонно предскитско население по северното Черноморие. Археологическите проучвания не дават отговор, че точно кимерийци са предскитското население на северното Черноморие, още повече, че кимерийските артефакти в Иран и Турция сочат, че така определения 2 етап на ранно-скитската култура, е занесен в Предна и Мала Азия първо от кимерийците, а след това от скитите. Във всеки случай, независимо, че през VІІІ/VІІ в.в. на юг от Кавказ скити и кимерийци са представени с една и съща археологическа култура, която бе известна на учените като 2 РСК, асирийските клинописи много ясно разграничават скити и кимерийци, и старите легенди при Херодот за господство и първенство на скитите на Мадий, си остават само легенди...

Нещата така се преобърнаха в науката, че днес кимерийското присъствие в Предна и Мала Азия, чертае мощна кимерийска вълна, при това стана очевидно, че кимерийците явно не са номади, а имат държава посочена на юг от Кавказ и на север от Урарту.

Проводник на името на кимерийците към гърците, както  смята Иванчик в статията му от София, не са траките, а лидийците, които нямат „g”, при това препредаването на името, не може да е преди 714 г., когато асирийските клинописи дават първо сведение за кимерийската начална хегемония, визирайки атаката им над Урарту.
Както казах, целта на тази статия е за „обща представа” и я написах, защото доста пъти мои приятели ме подтикваха към това. С други думи, целта е схематична и популярна, и за да не изглежда голословна, все пак ще приложа определена литература.
Тепърва предстои да се пренапише историята на този народ кимерийци, да се види какво става с тях след VІІ в. пр.н.е., да се включат в научен оборот и късно-античните данни за кимерийците и за народа хуни, който ги онаследява. Но това предстои.
Преди това, просто трябва да „сменим чипа” за представата ни за древните кимерийци от VІІІ/VІІ в. пр.н.е., за да не се окажем в затворената бутилка на „вчерашния ден на науката”, както предупреждава една изследователка (И.Н.Медведская).




кимерийски артефакти

Литература:

Иванчик А.И. Об этнониме „киммерийцы”//Acta Associationis Internationalis Terra Antiqua Balcanica, vol. . Sofia, 1991, 61-73
Kroll S. Urartus Untergang in anderer Sicht//Istanbuler Mitteilungen. 1984. B.34
Медведская И.Н. Периодизация скифской архаики и древней Восток http://www.orientalstudies.ru/rus/images/pdf/a_medvedskaya_1992.pdf
Иванчик А.И. Съвременното състояние на кимерийския проблемhttp://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_ii_chast.html
Иванчик А.И. Накануне колонизации. Северное Причерноморье и степные кочевники VIII-VII вв. до н. э. в античной литературной традиции: фольклор, литература и история. Москва, Берлин: Палограф, 2005.  http://historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/
Иванчик А.И. Les Cimmériens au Proche-Orient. Fribourg Suisse, Göttingen, 1993.
Медведская И.Н. За скитското нахлуване в Палестина.http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/index.html
Starr I. Queries to the Sungod//State Archives of Assyria, ІV, Helsinki, 1990
Дьяконов И.М. История Мидия, изд. 2-е, дополненное, Санкт-Петербург, 2008
Паркер. В. Какво премълчава Херодот. http://ancientrome.ru/publik/parker/parker01.htm

2 коментара:

  1. Ей историка , кимери означава стрелци , не случайно и със стрелците със еди кви си шапки били известни ...Произхождаме от стрелци ли , ами от такива със саби също ...Те кое племе ще да са бороспорците ли ?

    ОтговорИзтриване
  2. Ей историка , кимери означава стрелци , не случайно и със стрелците със еди кви си шапки били известни ...Произхождаме от стрелци ли , ами от такива със саби също ...Те кое племе ще да са бороспорците ли ?

    ОтговорИзтриване