вторник, 28 май 2013 г.

Кимерийският град Харцала...


      Много малко знаем за древната кимерийска история, независимо, че през VІ в. Прокопий Кесарийски дава сведение, че утигурите-българи произхождат от кимерийците. 

        „Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.

            „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.

         В първата половина на ХІХ в. пазарджишкият възрожденец и книгопродавец Хаджи Найден Йоанович открива в Атон кратка хроника, от която става ясно, че българите произхождат от гамирите (кимерийците). Текста е на анонимен атонски монах. Йоанович дава този „ръкопис” през 1856 г. в Белград на Раковски, който го публикува през 1865 г. в книгата си „Българска старина”, издадена в Букурещ. В „Зографската история” на първият ред четем, че българите са били „гамири и камири”.



Нека научим малко за древната история на кимерийците от една статия на И. Н. Медведская, която наскоро на 13 май 2013 г. имаше юбилей (Честито!!!)

„Кимерийците за първи път са посочени в клинописните източници по време на царуването на Саргон II (719-705 г. пр. н.е.). След това те са действали в ограничена зона на юг от Кавказ, в рамките на северните граници на Урарту. От началото на 670-те са известни на границите на Асирия едновременно и на изток (в Иран), и на север (Урарту), и на запад (най-вече в района на Киликия / Хилакку). Но те никъде не са обитавали толкова продължително, колкото на западните граници на Асирия. Четири десетилетия кимерийците са тревожили Асирия и нейните съседи в региона. Съюзници на кимерийците в анти-асирийските атаки тук са били мушките, фригийците и владетелите на Табала и Киликия. В 679/8 г. пр.н.е. кимерийците са победени в Хубишне, област в Киликия: завладяването на района на Киликия било част от военните действия на Асархадон по западната граница на асирийската държава. Около 675 г., кимерийците в съюз с фригийците и бившия владетел на Мелида (област източно от Табала в Кападокия, в района на съвременна Малатия) Мугаллу застрашили Мелида, която очевидно наскоро минала под контрола на Асирия. Около 670 г. пр.н.е. кимерийците съвместно с урартите заплашват господството на асирийците в Шубрия, западно от езерото Ван. След това кимерийците се преместват в Мала Азия. В продължение на десет години Асирия получава почивка, въпреки че все още се интересува от кимерийците. Тяхната атака над Лидия, предизвиква най-малко две посолства в 667 и 666/5 години на Гиг до Ашшурабанапалу и признаване от Лидия на васална зависимост от Асирия в замяна за помощ. В какво се е изразявала помощта на Асирия е неизвестно, но между 665 и 660 години в асирийските анали са записани победа на Гиг над кимерийците. Отхвърлени от Лидия, кимерийците отново застрашават Асирия и очевидно дори превземат част от владенията й, което следва от писмо на един астролог Аккуллану до асирийския цар в 657 г. Това писмо описва една уникална ситуация за Асирия, когато (по мнението на астролога) кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за собствени. Според С. Парполи, както отбелязва А.И. Иванчик, това може да се отнася за част от Сирия или провинция Куе. Но не е изключено, това да е била вече подложената на кимерийско нападение област Мелида в Кападокия. Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"),



е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения. Очевидно, тези земи Асирия така и не си е върнала. Понякога за пораженията на Асирия може да се разбере, когато тя съобщава в аналите си за военен реванш. В този случай, не са налични съобщения за него. Напротив, в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Т/Дугдамми (явно много е обикалял, тук-там, бел. К.М.), който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцала" (местоположение на този град не е известно). В този случай, както изглежда, именно от тази територия на града кимерийците отново нахлуват в Лидия през 644 г. пр. н. е., за да си отмъстят - убиват Гиг и опустошават Лидия..."





       Да обърнем внимание на следния цитат от гореизложеното: ”...в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдами, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)”

Медведская се позовава тук на Иванчик., С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.

          Следователно, нито Асколд Иванчик (а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийският град), нито Медведская знаят къде е град Харцала...


        В персийско-византийския мирен договор от 562 г. , преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860).




        И така, очевидно кимерийският древен град Харцала, откъдето са тръгвали кимерийските войски в походите си до Лидия и йониските градове, се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар