Кубрат
се родил през 600 година и бил племенник на царя на българите Орган. По
онова време царския двор бил в Панония, дн. Унгария, и българите имали
обща държава там с тюрките-авари.
Но
през 618 г. Орган влязъл в спор с аварския каган и понеже му бил
заместник в държавното управление, не му мълчал, а поискал
справедливост. Турчинът-авар решил да убие българина Орган, но той успял
да избяга на изток към Херсон, дн. Севастопол, на Крим, които тогава
били български земи.
Орган
много мислил и решил да промени политиката на българите и те да станат
съюзници на византийския император Ираклий. Така той се надявал,че
аварите ще бъдат обезсилени и българите ще си върнат Панония.
През
619 г. Орган, заедно с Кубрат и цялото царско семейство на
хуно-българите, посетил Константинопол и се срещнал с император Ираклий.
Орган сключил съюз с Византия, цялото хунско семейство приели
християнството и Кубрат бил оставен в столицата Константинопол, за да се
учи в обкръжението на императора.
През
624 г. Ираклий, по време на войната си с Персия, посетил на север от
Кавказ Орган и върнал Кубрат вкъщи. През 627 г. Ираклий победил Персия, а
тюрките воювали основно на изток при Китай с уйгурите. Орган решил, че
трябва да възстанови древна Велика България, която през 567 г. била
заробена от тюрките.
Така
и направил, а от 629 г. издигнал на трона на Велика България племенника
си Кубрат. Териториите на тази голяма българска държава били от Кавказ
до Днепър на запад.
Кубрат управлявал мъдро и в края на живота си събрал синовете си и им завещал „да не изоставят съвместното живеене, за да могат да запазят чрез съединението помежду си това, което е под тяхна власт“ (Бревиария на Никифор от ІХ в., ГИБИ, т. ІІІ, с. 295).
Този
завет на Кубрат се съхранил като легенда и моравците го научили от
българите. В края на живота си моравския княз Светопулк направил същото,
което бил сторил някога Кубрат.
„Той
имал трима сина. Преди смъртта си той разделил своята страна на три
части и дал на всеки от синовете си дела му. Най-големият по рождение
направил велик княз, а другите двама оставил под негова власт.
Посъветвал ги обаче да не се делят един от друг със следния пример:
като донесъл три пръчки, свързал ги и ги дал на първородния да ги
пречупи; а след като той не успял да направи това, дал ги в ръцете на
втория, а после на третия. След това ги разделил на три една по една и
им наредил, като ги вземат, да ги пречупят, и те направили това, без
каквото и да е усилие. След като направил това и по този начин им дал
урок, съветвайки ги, така им казал: „Ако останете единни в съгласие и
любов, никога вашите врагове не ще ви победят…“ (Constantini Porphyrogeniti. De Administrando Imperio, с, 41).
Няма коментари:
Публикуване на коментар