През
пролетта на 1897 г. Гоце Делчев открива в родното село на баща ми в Осоговската
планина фабрика за бомби. Майстори специалисти са били арменците Киркор и Леон,
които от солидарност работят безплатно. Произвеждат се над 1500 бомби различен
калибър.
На плочата пише" Тук под ръководството на Гоце Делчев е действувала работилница за производство на оръжие и бомби."
Ето
какво пише и Пейо Яворов по темата: "Още щом стъпва в България като
представител на революционното съзаклятие, прямодушния Гоце махва отвратен ръка
на всяка дипломация и оставя Гьорча Петров да хитрува с министри и с върховен
комитет. А той намира за най-полезно да тича по всевъзможни доставки, да урежда
най-далечни преноси и да търси хора, които биха могли да отидат на работа в
Македония било като учители, било като друго. Все през това време Гоце влазя в
споразумение с арменски революционери, от които иска да му препоръчат някой майстор
леяр на ръчни бомби и на разни видове инструменти за разрушително-пакостна
работа. Искания майстор се намира и денонощно бълнуваната "фабрика"
се урежда. В края на пролетта на 97-а година в пазвата на Осоговските планини
между вехтите саблерски колиби пониква и новата сграда на една твърде бърже
импровизирана желязолеярница. Дрипави и бледни човешки фигури се мяркат в нея и
около нея. Мрачни и съсредоточени, тия хора свещенодействуват."
Имената
на арменските майстори бомболеяри Киркор и Леон, ги знам от чичо ми Страхил от
Благоевград, който е записал спомените на дядо Илия от Юручката махала в с.
Длъхчево-Сабляр, който предоставя своята сушилня за сливи за сграда на
фабриката. Бил дигнат допълнително още един етаж, в който спели от 7 до 20
четника, а долу се леели бомбите.
Когато на 8 октомври 1946 г. българските
комунисти-предатели предават на титовия генерал Круица костите на Гоце, за да
бъдат дадени на Скопие, дядо Илия бил още жив и казал огорчено: "Тая мръсна работа е дело на пияницата Гошо
Тарабата (Георги Димитров), който продава Македония за паница леща по искане на
своите господари от Москва".
Дядо Кирил оре нивите на Длъхчево-Сабляр, дъщеря му е сгодена за рода на Илия Юручки, съратник на Гоце Делчев.
Чичо Страхил, учител в Длъхчево-Сабляр и краевед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар