Европейската комисия знае ли, че има старобългарска литература?

Защо в новата програма на Европейската комисия „Творческа Европа“ (2014-2020), Подпрограма „Култура“, раздел: EAC/S19/2013: Проекти за превод на литературни произведения http://www.ngobg.info/bg/financing/297-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-20142020-%D0%B3-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0.html, е дадена възможност за  „допустими са и преводи от латински и от старогръцки език на официално признати езици на някоя от държавите“, които да бъдат субсидирани и популяризирани, а са пропуснали да дадат възможност да бъдат правени преводи от старобългарски, за да се запознаят европейските държави и с българската стара литература, чието начало е по време, когато кремонският епископ Луитпранд (920-972) е наричал цар Симеон Велики „нов Птолемей“, предвид „Златният век“ на старобългарската литература.