Хуни в Асирия, според Манасиевата хроника...

"А пък тогавашният цар Сесострий на Египет възвеличил се, силен бе, над всички други пръв, не бе доволен само над Египет да владее, и впрочем воини събра от всяка област, племе, копиеносци, мечници, стрелци и щитоносци, борци и храбреци мъже, помощници приел от *хунския народ* и дар на всеки род дарил обходи цялата земя, най-вече Азия.

Принуди всички данъци на него да изплащат. И всяка рат навсякъде и властници, сатрапи и чиноначалници сурови и силни командири под ярема подчини на свойта власт и сила.

Съратниците си напълни с користи и плячка. На *хуни* прочее дари земята асирийска, а парти назва *хуните*, това ще рече скити. И победител се завърна в деветата година.

Заграби всички в Азия държави и народи. При него царската на асирийци власт за кратко силата изгуби що държеше. Та щом Сесострие изтръгна смърт от житие на асирийци царството отново се въздигна.

Като дърво измръзнало от зимата сурова, увяхнало и помъртвяло, отново оживяло, когато лютият измина зимен час, пак впрочем асирийското скиптродържание, достигна първото величие и чест..." (Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 61, 62)

 

        

                Представеният стихотворен текст от Манасиевата хроника не може да бъде разбран буквално, но в светлината на древногръцките и елинистични сведения за Сесострис, ще се изясни, за какво точно става дума.

          Вероятно фараон Сенусерт е бил историческа личност, но в случая нас ни интересува египетската фолклорна и легендарна традиция за Сесострис, както е предадено името му за първи път от Херодот.

              Аристотел виждал в образа на Сесострис първият египетски законодател, който е въвел кастовото разделение.
       Дикеарх, ученик на Аристотел, даже смятал, че именно Сесострис е въвел коневъдството. При това Дикеарх се интересувал и от хронология, вменявайки, че  Сесострис е внук на Изида и Озирис, определяйки, че е живял 2500 г. преди Троянската война.
            Нимфодор Антиполски приписва на Сесострис въвеждането на египетските етнографски традиции, в основата на които било, че много египетски мъже вършели и женска работа, а жените – мъжка...

         Разказа за Сесострис при Херодот ни дава представа, че фолклора на Египет още към VІ в. пр.н.е. е разработил един модел, чрез който, посредством „образа на Сесострис” се търси египетски патриотизъм и величие.
       Дарий превзема всичко, освен Скития. За египетския разказвач, Сесострис превзел не само това, което е превзел Дарий, но и Скития.
            След походите на Ал. Македонски, отново имаме легенди за Сесострис, който е минал дори р. Ганг, която Александър не успял, и превзел цяла Индия до Океана. Александър е наречен „новия Сесонхосис” (още едно име на Сесострис) и както знаем от Псевдо-Калистеновия „Роман за Александър” единственото, което не противопоставя Сесострис и Александър в египетския фолклор, е че на самият Александър е приписан египетски произход... Той просто е „новият Сесострис”...

          Това показва колко дълбок е образа на Сесострис в Египет и как именно около него са създадени песни, легенди и романи, които подхранват патриотизма на египтяни от ок. VІ в. пр.н.е. до ІІ в. пр.н.е...

          Йосиф Флавий е знаел това много добре, когато в спора си с Апион, последния е изтъквал превъзходствата на египтяни над евреи. Флавий иронично обяснява на Апион, че е заслепен от „митичния цар на Египет Сесострис”. 

           Кой не знае за Сесострис, кой не е писал за него?

          Диодор, Помпей Трог, Ариан, Йоан Малала, Касиодор (Йордан), Манасиевата хроника...

  // Много подробно изследване за различните традиции, описващи Сесострис има в книгата на  Иванчик (Аскольд И. Иванчик. Накануне колонизации. Москва, Берлин., 2005, с. 190-221 http://historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/), в която е пропуснато само упоменаването му в Манасиевата хроника и свързването на името на Сесострис с някакви хуни, на които той дарил Асирия. //

  Да си припомним „модела”, за който говорихме. 

  Ако някакви воини са превзели части от Асирия, несъмнено египетския разказвач, по описания модел, създава версия, че Сесострис я е превзел и вече той я дарил на други, в случая хуните от Манасиевата хроника.

Но хуни не са превземали Асирия или части от нея. Затова пък кимерийци са превземали.

Но какво общо имат кимерийците с хуните?

       Ето тук е въпроса. 

       Можем да допуснем, че в хрониката на Манасий има архаизиране на името „хуни”. Но все пак, ако има някаква връзка между хуни и кимерийци, тогава значи не сме свидетели само на „екзотично сведение”, а и на някаква историческа логика...

       Каква е тя?

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(Прокопий Кесарийски от 6 в., Войната с готите., кн.ІV.5)”.

В едно писмо на асирийския астролог Аккуллану  до асирийския цар в 657 г. кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за  собствени Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения.