понеделник, 8 април 2013 г.

Българи и ефталити...


     И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски)град Амида на р. Тигър от  персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски.

   Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е.503).

    Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий; но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г., не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари; по-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий"(гл.ІІІ, кн. VІІ, при сироезичния текст на Псевдо-Захарий). 

     Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484) до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504, когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506), в която юридическият договор за мир е чак в 506. 

    И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийскоезичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около Амида през 502-504 почти съвпадат с тези на Прокопий. Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници; първият Евстатий, а вторият някаква градска амидска хроника. Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход; при  текста в гл. ІІІ, кн. VІІ на Псевдо-Захарий (сироезичният превод от гръцкия текст на Захарий Митиленски, който днес не е съхранен на гръцки), те са от ... Предкавказието.



     Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит,а след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в...
      Традицията на Прокопий, който твърди, че хуните-ефталит са като произход източно от Персия, е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.

    Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий.
      Но както обърна внимание с ужас през 1939/41 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит.


   
      Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам; като отхвърля традицията на Евстатий-Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сревнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.; дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение.
Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митилински, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за "хунския цар", превзел през 484 г. Персия, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-488 години.


 кн. VІІ, гл. ІІІ от сироезичния превод на Псевдо-Захарий, в превод на В. Тракийски
Когато Пероз, царят на Персия, владеел своята си страна, в тринадесетата( година) на Анастасий(491-518 г. к.м.), хуните излизат, оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлизат в персийската територия. Пероз бил предупреден и събрал армията си и отишъл да ги посрещне. И когато ги попитал за причината на тяхната предварителна подготовка и нахлуване в страната му, те му казали: „Каквото ни дава персийското царство като данък не е достатъчно за нас варварите, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западния район; ние живеем от нашите оръжия, нашите стрели и нашите саби; ние се поддържаме с месна храна от всякакъв вид; царят на Римляните ни е обещал, чрез неговите пратеници, да ни дава два пъти повече като данък всеки път, когато ще развалим нашето приятелство с теб персиеца; и в съответствие с това ние се подготвихме и пристигнахме тук, така че или ще ни даваш така както Римляните, и ние с теб ще се съгласим за данъка, или ако ти не ни го дадеш, почваме война.”



 Захарий Митиленски разказва един ... 

Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...". Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури. Очевидно Прокопий вече знае от някъде името "ефталит" и дори не може да допусне, че кутригури и ефталит (ср.с `авитохоли` в "Именника на българските канове") биха могли да бъдат едни и същи, но от Теофан през ІХ в. много добре знаем, че кутригурите през 557 г. нападат Балканите и Константинопол, а още на следващата година тия "тракийски хуни", както ги нарича Теофан, атакуват гр. Анастасиопол, който е съвсем близо до Амида.

http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар