Защо Кубрат не става каган на Авария?

         През 611 г. аварите нападат своя бивш приятел лангобардите в Италия. Те били предвождани от „млад каган”, пише Павел Дякон, в който се влюбила лангобардската царица, която му предложила брак.

     Това сведение сочи, че към 611 г. старият каган Боян, основателят на държавата на вархоните в Панония през 568 г., вече е покойник и е наследен от млад заместник.

         Този млад нов каган умира към 630 г., през която, както знаем от Фредегарий, между българи и авари в Панония избухва разпра кой да е следващият каган.

         По това време Кубрат вече е владетел на възстановената през 629 г. държава Велика България в Приазовието и Предкавказието, и имаме всички основания да допуснем, че останалите в Панония при аварите българи, са издигали именно неговата кандидатура за каган през 630 г.

         Защо предполагаме това?

         Никифор в своя „Бревиарий” пише, че Кубрат през 635 г. нападнал аварите.

         Нямаме никакви данни, че преди тази година той ги е атакувал.       
      Според западните анали, през 622 г. атака срещу аварите извършил Само, който върху част от панонските земи и на запад, в Каринтия (дн. южна Австрия), създал своя държава, просъществувала 35 г. Изглежда голяма част от българи и славяни стават негови поданици.

         Орган напуска през 619 г. вархонския съюз между авари и българи-кутригури, и ориентира политиката на династията Дуло в посока на Византия.

         Теофилакт обаче пише, че през битката от 626 г. на аварите срещу Константинопол, българи са участвали в съюзническата армия, когато тя за последно напада Византия. Това сведение може и да е верно, въпреки, че Теофан, когато преразказва този епизод, не споменава българи.

         Към 630 г. в Панония все още има значителен брой българи, които са в Аварската държава и точно тези българи се опитват след смъртта на кагана, да издигнат за овакантеният пост  свой кандидат.

         Очевидно от 619 г., когато Орган напуска каганския аварски двор, след разпра с кагана („Барадж нарих”), българите в Панония нямат династичен представител от царския род Дуло до 626 г., когато все още някои от тях участват в последната аварска атака над Византия.

         През 630 г., със смъртта на кагана, те предлагат своя кандидатура за каган (Фредегарий).

         Но, ако се имат предвид изискванията на династичната история на българите, не може даже и да се допусне, че те предлагат „самозванец”, явно кандидатурата им е била достатъчно сериозна, за да има успех и непременно е била от династичния род Дуло. Тя със сигурност не е била на Само, който е враг на аварите, но Кубрат все още не е, не е воювал с тях. И няма никакви основания да не се вярва на летописа на Никифор, който сочи като първа година на война на Кубрат с аварите – 635 г.

         Българите в Авария явно са искали, но не успяват, да издигнат Кубрат за каган. Те влизат в конфликт с аварите по този въпрос и са прогонени от последните в Тюрингия, където искат подслон от крал Дагоберт. Той притворно ги приел,  разквартирувал ги, но след това дал заповед да бъдат избити за една нощ. Българите били около 9 000. Очевидно Дагоберт си отмъстил над тях, за загубите по бойните полета от Само.

         През 635 г. Кубрат нападнал аварите, според Никифор, което показва, че атаката му има връзка с аварското отношение към тези българи.

         Тоест, несъстоятелна е старата хипотеза, която свързва атаката на Кубрат през 635 г., с възстановяването на държавата Велика България, напротив. Кубратовата България е създадена в Приазовието и Предкавказието през 629 г., а към 630 г. на запад тя вече е граничила с аварите.

         Това дава самочувствие през 630 г. на българите в Панония да искат следващия каган да е от българският династичен род.

          В историята на Павел Дякон се споменава, че преди 662 г. е имало, освен аварски каган в Панония и „каган в Скития”, където лангобардският наследник като малък е бил отведен, за да се спаси от Гримоалд, който завзема престола през 662 г.

         Когато Павел Дякон (VІІІ в.) пише за „каган в Скития” има предвид Добруджа, тя е „Мала Скития”. Това съобщение е попаднало в летописа му, от източника, който ползва.

         Павел Дякон обаче последователно смята в труда си, че титлата „каган” принадлежи само на аварския вожд и затова отъждествява „кагана в Скития”, с аварския каган в Панония. Изобщо, ако не беше малкият престолонаследник на лангобардите, който е отведен „много надалеч”, за да бъде спасен от Гримоалд (доста преди 662 г., защото като се върнал към 663 г. не е вече дете, а млад мъж, който пие вино), Павел Дякон изобщо нямаше явно да препише от своя източник (летопис за миналото на лангобардите, откъдето Дякон заема много сведения), че престолонаследникът е отведен като „младенец” при „кагана в Скития”.

         А след това Павел Дякон определено греши, когато решава, че щом става дума за каган (пропуска „Скития”), това трябва да е аварския каган в Панония, с който Гримоалд бил влязал във връзка, за да бъде върнат беглеца. Това обаче противоречи със сведението му, че той бил върнат от „много далеч”, както пише П. Дякон, пропускайки факта, че Панония е много близко до държавата на лангобардите в Италия.

         Кой е този „каган в Скития” (в Добруджа), на север от Дунав, е въпрос, който не може да не предположи, че става дума за Кубрат.
 
         Никифор и Теофан пишат, че Кубрат починал, когато Констанс ІІ отишъл на запад, а последният отива да воюва в Италия през 662 г.

              Лангобардският крал Гримоалд стъпва на трона през 662 г., но няма основания да се смята, че той не е търсил младият престолонаследник, чийто трон постепенно узурпира, доста преди 662 г. Това става ясно от сведението на Павел Дякон, че дете („младенец”) e отведено при „кагана в Скития”, а през 663 г. се връща млад мъж, който пие вино.

         Волжко-българският летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” и латинския летопис от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците”, потвърждават, че към 622 г. единствено Шамбат (Само) воюва с авари.     

        Ето защо кубратовата атака над аварите от 635 г. (Никифор) трябва да се разглежда във връзка със събитията от 631/2 г. в Авария. Тогава оттам са  изгонени около 9 000 българи (Фредегарий), които са  избити от Дагоберт за една нощ.

         Това злощастно събитие станало 3 г. след възкачването на трона на  Дагобер, а той става крал  през 628 г.         

         Мавро Орбини през 1601 г., като ползва книга четвърта от летописа на франките на монах Аноний, пише, че събитието станало през „тринадесетата година от царуването на Дагоберт” (с.53), но очевидно е допусната правописна грешка, понеже Фредегарий, от който ползва сведението Златарски, сочи „три години” от възкачването на Дагоберт през 628 г. Тоест, в историята на Златарски датата 631/2 г. е правилната за поголовната сеч на българите в Тюрингия.

         За 635 г. Никифор пише: ”По същото време владетелят на уногундурите Куврат, племенник на Орган, въстанал (воювал-бел.ред) срещу хагана на аварите и подхвърлил на много оскърбления оставените от него хора и ги прогонил от своята земя. Изпратил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те и двамата спазвали до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патрикий” (с. 40, 41).

         Авари в Приазовието като отделно формирование от тюрките няма.

               Аварите са в Панония, следователно Кубрат през 635 г. воюва с тях в северна Добруджа, докъдето е стигала държавата му.

         През 619 г. Ираклий дава титлата патриций на Орган, а през 635 г. на Кубрат, при това му изпратил и „подаръци”.

         Гръцките летописци използват този термин „подаръци”, когато става дума за даване на ежегодни данъци на федерати (съюзници).            

          Договорът за feodus се сключва, с условието на римската юриспунденция, че новите заселници са на стари римски земи. А такива към 635 г. са земите на малка Скития (Добруджа) и в никакъв случай земите около р. Кубан.

          За да бъде затвърдено юридически, че земята исконно е римска, на владетелите-федерати обикновенно се дава чин „патриций”, т.е. римски сан, който е играл ролята не само на почетна титла, но и на абстрактна юридическа клауза, че владетеля-федерат е част от администрацията на Рим.

         Турският ябгу Истеми става съюзник на Византия към 565 г., но не получава титлата „патриций”, понеже не е федерат, по смисъла на римското право, т.е. не е на бивши територии на римската империя.

         Всичко гореизложено недвусмислено сочи, че към 635 г. владенията на Кубрат са стигали до стари римски земи в малка Скития (горна Добруджа) и той воюва с авари там, а не при р. Кубан.