В. ЛИТЕРАТУРЕН ФОРУМ, бр. 37 (478), 13.11-19.11.2001 г.
Евелина Иванова
Спасителната сила
Евелина Иванова
Спасителната сила
Роман,
в чието културно пространство се разполагат по особено заинтригуващ
начин и игрова комуникативност пластове на познанието. Силно
символизиращите герои бродят неспирно измежду силно семантизираните в
културно-философско отношение послания на старобългарската литература,
фолклор, етнография, история и философия, религия и изкуство. В някакво
почти митологизирано и същевременно демитологизиращо се отвътре
измерение. Тяхната очудненост има своята логика в легендарния контекст
на своето време и в този смисъл фантазната образност е вменена от
особената задача, заложена в културно-идентификационния код на
повествованието.
Плочките на доминото се разместват в причудливи
комбинации, за да намерят най-накрая своето художествено-философско
разрешение в умелото пренаписване на историческите дадености.
Непрекъснатото препращане към написаното зад написаното е условният
художествен ключ към кодовете на усложнения романов текст. Апокрифното
зад официално-библейското, фолклорното зад историчното, философското зад
научно-документираното и обратно.
Над всичко изпъква образът на
книгата и нейната спасителна сила, сиреч власт. (Не знам дали е
необходимо да пояснявам, че през средните векове книгата е била
издигната в култ).
Така че следвайки традицията (макар и по свой
начин), романовият текст потвърждава тази култовост, достигаща размерите
на самостоятелна чудна телесност в стремежа й за спасителна
самосъхраненост. А оттук и за спасението на българската културна и
етносоциална идентичност. "Житието и страданието" на спасителния текст
се разиграват вътре в битието на странстващите между реално и нереално
герои на романа.
Неслучайно текстът на творбата е разделен условно
на три части, наречени КНИГИ. Както Свещената книга на битието, от една
страна, и като символ на току-що споменатата култовост към креативната
мощ на човешкото познание, от друга.
Моментът на "зашиване" на
Катарзиса в бедрото на Станислава е носител на огромна смислова
натовареност. С други думи маркер на висока знаковост. Не е ли това едно
модерно репродуциране на словото Христово в даряващото го с нов живот
женско начало? Или пък съществена част от древен ритуал (зашиването на
важното послание, за да пребъде в един следващ живот), която по-късно
преминава във фолклорните вярвания. Или една от най-високите цели на
исихазма - да запази българската идентичност.
Със сигурност
романът "Вълшебният град" на Кирил Милчев провокира читателското
въображение с необичайния си подход към личности, явления, културни
общности, историко-философски и идейно-художествени внушения. С
невероятното пътуване на словото през времето и пространството в
необятните възможности на вечно търсещата човешка мисъл.
прочети книгата тук
Представяне на автора на Международния панаир на книгата във Франкфурт на Майн, Германия
Международния панаир на книгата във Франкфурт на Майн, Германия
Няма коментари:
Публикуване на коментар