"Де и кога е бил заточен и умрял българският патриарх Евтимий?"

През първите дни на ноември 1905 г. новоназначения игумен Паисий на Бачковската обител чува забележката на една 90-годишна баба от с. Дерекьой (дн. Момчиловци), Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм „Св. Архангел Михаил”, понеже „едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия”. Любознателният игумен бил силно заинтригуван от чутото и решава да провери доколко е истинно това народно предание. На 20 ноември 1905 г. мястото е разкопано и е намерен гроба на патриарх Евтимий. Вътре имало надпис от ХV в. на старобългарски език, който гласял: „Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”.

Надписът е разположен в шест реда и началните букви образуват акростих „Сирота”. Отстрани на акростиха със стари букви е изписана датировка: „1404, 4 ап(рил)”.

http://synpress-classic.dveri.bg/01-2004/pEvtimii.htm

Монашеското братство на Бачковския манастир пред разкрития гроб на св. Евтимий, патриарх Търновски.
Снимката е публикувана за първи път от Ст. н. с. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ, ЦИАИ, инв. N 9011
synpress-classic.dveri.bg/07-2004/pEvtimii.htm

    Веднага бил съставен „Акт” за откритието, който бил подписан от игумена, тримата съборни старци (йеромонасите Филарет, Платон и Мелхиседек), счетоводителя Хр. Попов, един йеродякон, трима монаси и четирима миряни. Информирали Св. Синод, който побързал да удостои Паисий с архимандритско достойнство и да изпрати комисия, която да прегледа на място разкопките и откритите неща.

Във въпросната комисия били включени синодалният протосингел архимандрит Неофит (по-късно Видински митрополит), йеродякон Григорий, учител в Софийската духовна семинария и известният историк-медиевист проф. Васил Златарски. Членовете на комисията се запознали подробно с проведените разкопки и намерените вещи и на 14 декември 1905 г. съставили и подписали подробен „Доклад”, представен на Св. Синод и публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на „Църковен вестник” от 23.XII.1905 г. Доклада потвърждава, че това е гроба на патриарх Евтимий.

Оловната плочка с надписа била основно изследвана от проф. Никола Добрев - женевски възпитаник, член на Немското химическо дружество (от 1884 г.) и автор на първото българско ръководство по химически анализ (1891 г.).

Откритието в Бачковския манастир въодушевило тогавашната общественост, но Светия Синод по незнайни причини не извършил паметно погребение на патриарх Евтимий и костите застояли в църковния музей.

 Министърът на просветата проф. Иван Шишманов натоварил тогавашния директор на Народната библиотека и музей в Пловдив Борис Дякович да направи отделно проучване за автентичността на находката. Б. Дякович бил добър специалист, завършил класическа история (археология) в Сорбоната в Париж. Той посетил манастира и откритите гробове и дал подробен доклад в положителен смисъл.

Църквата, въпреки положителните доклади не предприела нищо. Светия синод предал своя патриарх на много по-лошо заточение от турското.

За да оневинят безсрамието на църквата през 1911 г. д-р Богдан Филов, директор на Народния музей в София и доцент (по-късно професор) Йордан Иванов инициират комисия на Синода и участват в нея. Докладът на тази комисия не е запазен, но се носят слухове, че тя констатирала, че гроба е вероятно от 1604 г., когато била възобновена манастирската църква, и че оловната плочка с надписа не е от 1404 г., т. е. от кончината на св. Евтимий.

През 1906 г. проф. Златарски публикува безспорно изследване, където компетентно и задълбочено изследва проблема и стига до извода, че това е гроба на патриарх Евтимий.

Изводите на проф. Златарски са подкрепени 10 г. по-късно от намерения през 1915 г. Ловешки сборник от ХV в., където в летописна бележка изрично се посочва: „Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове... Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес.”

През 1987 г. изследване, потвърждаващо изводите на проф. Златарски, прави и Иван Богданов в специална книга „Гробът на Патриарх Евтимий”.

Но, късно…През 1957 г. костите са дадени на Москва, уж за експертиза и никога не са върнати, както пише в статията във в. Монитор „Мистерията с гроба на патриарх Евтимий“ Стоян Сираков на 4 ноември 2006 г.: „През 1957 г. новата власт също се поинтересувала за митичния гроб на патриарха. Нещо повече ­ костите дори били изпратени за експертиза в Москва при тогавашните светила на антропологията. Оттам след известно време идва отговорът, че останките са от началото на XV век ­ точно от времето, когато се смята, че е починал Евтимий. Останките обаче така и не се връщат в България. Това и до днес е мистерия ­ дали руснаците са научили нещо важно и са ги задържали, или пък от немарливостта на българите са останали там, не е ясно. Може би по този начин са затрити важни доказателства? Факт е, че всичко е в сферата на догадките.“

Всъщност, това което за журналиста от 2006 г. са „кости“ и „останки“, за открилите гроба през 1905 г. са мощи. Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември 1905 г. отново е било усетено „същото силно благоухание... и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: „какво е това благоухание?”

След доклада на комисията в следващия брой 51-52 на „Църковен вестник“ проф. В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле.

Веднага следва негативна реакция от бившия игумен на Бачковския манастир Теодосий във вестника, но Златарски компетентно го опровергава.

През 1906 г. Златарски издава студията "Де и кога е бил заточен и умрял българският патриарх Евтимий?" В нея бележитият български историк компетентно доказва, че откритият гроб в края на 1905 г. в Бачковския манастир е на патриарх Евтимий.