Как скитите нарекоха кимерийците "българи".

През годините са правени много опити за изясняване на произхода на името „българи“. Цялата литература по въпроса добросъвестно е събрана от Христо Тодоров-Бемберски в неговата книга „Името българи – история и същност“.

Напоследък се появиха и „екзотични“ опити за тълкуване, или по-скоро за изфабрикуване, че името „българи“ има нещо общо с името на древните пеласги и с някакъв пълководец от армията на Ал. Македонски, чието име „Балакр“, е съобщено през ІІ в. от Ариан.

Досега все още не е правен опит да се потърси значението на името „българи“, във връзка с името на древните кимерийци, независимо, че в нашата възрожденска историческа книжнина и в световната историческа литература има много данни, че старото име на българите е „гимери и кимери“.

Повече по въпроса тук: letopisec.blog.bg/history/2014/06/04/kimeriici-i-bylgari.1270496

През 1991 г. в София пристига един от най-добрите световни кимеролози Асколд Иванчик, който изнася пред своите колеги доклад точно за етнонимът „кимерийци“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).

Така българските учени научават, че значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката  (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.

Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.

Скитският език (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия между VІІІ век пр. Хр. и V век сл. Хр.

С излизането през 1993 г. в Швейцария на монографията на Иванчик за кимерийците, учените промениха много от старите си представи за този древен, исторически народ. Вече е общоприето, че кимерийската родина е била на територията на дн. Северна Армения и южна Грузия. Тоест, сведението на Херодот, че кимерийците са живели първоначално на Крим и че са подгонени от скитите на юг през Кавказ, се оказа просто една „скитска легенда“, на фона на асирийските клинописи. 

В тази връзка се уясни, че когато Херодот пише, че първият сблъсък между кимерийци и скити става на р. Аракс, той не е имал предвид Волга, нито птоломеевското й име Ра. Много скитолози, особено онези които имаха научна доблест, промениха старите си концепции и днес в науката е прието, че кимерийската история не е „придатък“ към скитската и че „кимерийци“ не е някакво „общо име“, включващо в себе си като част и името на скитите.

Един от първите който приветства новите изследователи бе ветерана И.М.Дяконов, който добросъвестно се отказа от своите остарели виждания и предрече, че този нов поглед на кимерийската история ще доведе до още изследвания и дори до научен бум, какъвто преди 100-тина години имаше в египтологията.

Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че значението на самоназванието на кимерийците  (*gam-ir(а)), е съхранено в скитския език и дори можем условно да посочим откога скитите наричат „*gam-ir(а)“ с името „bal“.

Земите на север от Урарту, т.е. дн. Северна Армения и южна Грузия, са земите на държавата Гамирая (Иванчик, 1993). Между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Когато през 714 г. пр.н.е. кимерийците атакуват Урарту, между двете държави е била тази област.

През VІ в. пр.н.е. кимерийците загубват своята хегемония в Мала Азия и Предния изток. Предвид на упоменатите топоними и хидроними от Херодот през V в. пр.н.е. в Приазовието, като гр. Кимерий, Кимерийски боспор и т.н., можем да допуснем, че те са обърнали поглед на север от Кавказ, т.е. точно към скитските земи.

Следователно термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту по асирийските и урартските клинописи…

      Това се потвърждава и от сведението на Птолемей от ІІ в. от н.е. за наличието на "Гоар" на север от Кавказ.

С други думи, ако нашите учени бяха повярвали на Г.С.Раковски, който през 1856 г. в Белград получава ръкопис от Атон, донесен му от Хаджи Найден Книгопродавец, трябвало е да констатират, че в нашата възрожденска наука още през 1865 г., с излизането в Букурещ на книгата „Българска старина“, е посочено, че „преди българите се зваха гимери и кимери“ (с. 200).



      Но никой не е повярвал, всъщност. Иречек си позволява от висотата на своята "тапия" да нарече Раковски "фантазьор". Учени като Шишманов и Арнаудов не намират сили да са отговорни пред съвестта си и Раковски като историк е табу и до днес в Българската Акадения на науките.

      Респективно, не е потърсен произхода на името „българи“ в тази посока. Нещата не са по-различни с днешна дата, независимо, че новата световна кимерология предлага нови възможности…