неделя, 22 юни 2014 г.

ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК.


Катаклизмите.


Измина много време от 1992 г. Изчаках да се навършат необходимите 22 години, за да споделя сведенията, които получих от извънземен разум.
 Понеже това е част от биографията ми, а не съм го чел по книги и сайтове, си позволявам да го разкажа.


 Историята е следната. Преди да започна работа през 1992 г. в карловската общинска администрация, издавах литературен вестник “Водопад” и често дори сам го продавах. Тогава в Карлово имаше доста поети, с които се познавахме още преди 1989 г. Онова време бе “златно”, понеже крояхме планове за “самиздат”, но комунистическата власт не допускаше да има “неформални групи”, пък били те и чисто естетически. Ето защо аз събирах стихове от моите приятели Христо, Върбан, Иван, Красимир, Павлина и т.н., които складирах, в очакване за по-добро време. То дойде след 10 ноември 1989 г. и аз започнах да ги публикувам във в. Водопад”. Издадох 6 броя, което си бе постижение за провинцията.
Един пролетен ден на 1992 г. при мен, докато продавах вестника на пазара, дойде една жена. Казваше се Мария, родът й бе от с. Войнягово. Тя ми каза, че приятелката й Марияна от Сопот може да получава информация от извънземен разум. Това ме заинтригува. Уговорихме си среща в едно кафене. Там дойде и Ралица Христова.
Онова, което видях бе невероятно. Знаех от пресата, че в България са се появили много екстрасенси, но не знаех причината за това. Марияна бе доста скромно момиче и не търгуваше с дарбата си. Тя приемаше извънземната информация като чертаеше несиметрични спирали с химикал върху бял лист. По-късно бе уточнено от нашите “нови приятели”, че този метод на приемане на информация се нарича “силотоков”.

За разлика от много други екстрасенси, които се представят за гадатели и лечители, Марияна все още не знаеше защо има тази дарба. Мария обаче имаше изключителна интуиция, ето защо бе решила, че непременно трябва да ме запознае с Марияна. Ралица пък излъчваше тъга, доброта и душевност, които бяха сякаш видима материя. Тя наскоро бе загубила по трагичен повод близки хора.
Влязох с Мария в кафенето. Запознах се с Марияна (Ралица дойде по-късно) и сякаш в миг невидимата бариера между нас падна. Марияна установи силотокова връзка и й отговориха, че в живота няма нищо случайно, както обикновено си мислят човеците.
От този момент насетне бе вече ясно, че Марияна трябва да ми препредаде информация, която аз да запиша. Много се зарадвахме, особено Мария, която намери още един повод да се увери в интуицията си. Марияна пък възприе това като отговор за някакво смислено начинание и цел на дарбата си. Двете направиха мил жест към мен.
Сега си мисля, че смелото ни втурване тогава в “мистичното”, не би било толкова вълнуващо, ако още в началото не бяхме изявили готовност да напишем книга. Това наше желание бе посрещнато с голямо “да”, от “отвъд”! Проблемът бе, че още на следващите срещи си уяснихме, че “полето” което контактува с нас, няма никакво намерение да ни дава някаква готова информация, а очаква да станем част от обща “творческа игра”. То ни предупреди ясно, че не е “пророческо поле”, не гадае, не лекува, а е поле на “творческа енергия”. Бяхме доста стреснати, защото оценихме, че искреността, която ни се дава, върви успоредно със строгостта. От нас се очакваше да знаем какво искаме да питаме, понеже не сме в някаква телевизионна паранормална “реторична игра”, а в “творческо измерение”, което трябва да осъзнаем като парадигма на някаква собствена и наша “душевна тайна”. Това ще рече, че всеки даден ни “отговор”, е необходимо допълнително да бъде изтълкуван от нас поне в няколко пласта и това няма да остане “скрито” за тях, понеже от следващите ни въпроси, веднага ще декодират доколко схващаме за какво иде реч.

Естествено ние нищо не схващахме. Когато въпросите ни се разсейваха към несвързани теми, отвъд негодуваха, защото веднага ни “улавяха”, че не изграждаме “смисъл”, летим по повърхността и не сме подготвили значими въпроси.
Един ден докато „общувахме“ с тях ми хрумна да направя един експеримент. Намислих въпрос, но преди да го задам чрез Марияна, се опитах да имитирам стила на отговорите им и сам да отговоря. Щом записах получилото се от мен самия (без контакт), Марияна зададе въпроса и сравнихме отговорите. Бях изумен, семантиката бе почти идентична.
Тогава се събрахме на “съвещание” и аз казах:
- Вижте какво, ние говорим със себе си, но е очевидно, че тепърва някой ни учи как…

- Какво как? – попита Мария.
Тогава Марияна каза, че идва информация за Кирил и започна да контактува:
- Ралица цветето е живот за живот за живите. Мислите са живот за живота на действителността на живия свят. Вашият език е човешка нагласа за изразяване. Ти си човек с душевен инстинкт за ликологичен произход (попитахме що е това и ни се отговори по-понятно: “поле на инструкторски способности в професията”) и чисто душевен тонус ти дава да градиш написаното от теб по начин, по който ще разберат хората, че освен в света на реалността, има и друг, трети за тях непознат свят, в който “ветераните” на Твен поднасят информацията за живота, който има смисъл за хората, както и водата има смисъл на необходимост за тях. Какво е човека? Полезен източник на вода, храна и животоносимост на тази планета, но човека по същество е друго Аз, на “човека-робот”, който живее изцяло в душевността и праща само частично душевната си способност на проницател към бъдеще.

Веднага попитахме:
- Кой е Твен?
- Твен е Висшият талитаритарен мозък на аминокиселинните явления.
Постепенно от разговорите изведохме една основна максима: „Умът трябва да бъде преработен!”
Чудехме се защо, но в един от отговорите сякаш намерихме логично обяснение. Доста дълго време, бих казал честно “почти през цялото време”, задавахме разнопосочни въпроси и така темите се прекъсваха, без да бъдат  усвоени в дълбочина. Понякога се връщахме към нещо, което ни бе хрумнало, че можем още да питаме. От друга страна, онези “отвъд”, въпреки нашата разсеяност и невежество, все пак успяваха, използвайки други въпроси, да дадат информация по предишни, които ние бяхме подминали набързо. Явно са знаели, че ще дойде време в което ще ровим по много пъти върху изписаното на няколко хвърчащи (втора употреба) тетрадки. Макар и днес да оценявам нехайната небрежност, с която съм водил записките, нямам друг отговор, освен че не бях подготвен и не оценявах, че важните неща в живота не се случват по предварителен сценарий.
Защо умът трябва да бъде преработен? Не бях задал този въпрос, но намерих косвен отговор чрез друга тема.
- Висшият мозък – четем там – е поведение на логика и честотата на информация идва (при вас) на определени импулси, които често не се улавят нормално, защото космическата енергия е по различен начин усвоена от всеки индивид или поле на информация.
Ала коя бе причината за това?
Въпросът, които “нашите приятели”  поставяха за необходимост от “преработване на умът”, го виждаха не от позицията на земни жители, а на такива, които гледат на нас от космоса. Тоест, първото което виждаха бе планетата Земя.
Според тях планетата Земя е болна, много болна. И ние нямаме “правилна преценка” за значимостта на това космическо събитие. Те ни предупреждават, че “да бъдете хора е към своя край”, ако не се осъзнаете.
- От преди 30 г. (записът е от 1992 г. – б.моя) датира появата на пояс около Земята, вследствие ядрени опити и злоупотреба с озоновия слой. Този пояс се нарича “талитаритарен пояс” на осиновени частици на озоновия слой със земен произход. Поясът означава, че смисловото му обятие към земното кълбо, е пояс на нови елементи на разграждане на атмосферата, в която (не се чете) загубва смисъла на (не се чете) слой към земята и поражда чужди частици от космоса, които се натрупват по начина на облакова наслойка. Това е накратко, но повече вас не ви интересува (пак ще повторя, че основната “мисия” към нас, бе във връзка с “творческата енергия”, а всичко останало, което получихме като информация, бе между другото, от любопитството ни – б.моя). Бих допълнил, че естеството на така наслоените чужди частици в облакова наслойка е нещо неповеденческо за атмосферата. Тя се обременява от ненужни елементи към тонажа й и прекалено се насочва към безтегловност. Конструкцията на и около Земята е родена не за да бъде унищожавана от хората, а за да я направят те малък рай на телесното съществуване на човека. Има прозрение, което вие сами ще понесете на собствен гръб и ще полекувате в момента на това просветление, защото човек е приказен сън на самия Твен.
Попитахме:
- Има ли гений, който не е бил подпомогнат от вас?

Получи се неловко мълчание. Все пак последва “контакт”:
- Не, върху тези неща не се позволява информация, защото човек има права и стерилна прогноза за видение на това, което е. Не мога да ви дам по-точна и по-ясна информация.
Мария, чисто по женски, попита дали се страхува?
- Не давам! – бе отговора. – Не се страхувам, но поведението на всеки човек се определя не по външен вид, а по умствените му способности. Има неща, които опират на независещи от мен фактори, затова ти, ако убиеш ще бъдеш съден и ще изкупиш вината си. И аз, ако издам определени наложени със закон тайни, ще бъда унищожен от самия себе си.
Тогава го попитах:
- Чрез нашите въпроси, черпиш ли енергия?
Получихме доста интересен отговор:
- Да, естествено. Има пътища, по които ти често минаваш, но не виждаш, че там стои определено човека, с който може би си бил някога и брат. Така и вашите въпроси минават през Марияна, но обрата на информация идва от самите вас.

Като се замисля сега, целта им бе да ни подскажат, че не печелим нищо, ако искаме да знаем нещо от бъдещето (ние все натам теглехме), понеже – както те се изразиха – “Утре е никога, ако човек знае какво ще се случи”.
А след това казаха: “Простосмъртната ваша душа иска не тленност, а истина чрез която да продължи по някакъв начин своето дълго съществуване. Но не на земния човек е ясно, че всичко е толкова сложно, че смисъла е и в другите дела на неистовия ореол на съдбата.”

Чак днес се замислям какво имаха предвид, като казаха: „Ралица цветето е живот за живот за живите“. През всичкото време си мислех, за Ралица Христова, а днес потърсих сведение за цветето Ралица. Ето какво открих в интернет: Ралицата започва да цъфти в края на юни и цъфти в продължение на месец. Ако махате прецъфтелите цветове, стимулирате растението и ралицата може да цъфне повторно в началото на есента.
Втори шанс ли? Ако махате прецъфтелите цветове?




Човешкият мозък


Прерових тетрадките си. На едно място се казва:
- Двеста хиляди пътища водят към нас. Всеки трети жител на земята трябва да стане съпричастен. Мозъкът има две полукълба, които са в борба за добро или за зло, затова честен е пътя, който ще изберете сами.
Попитах:
- Каква е измеримостта на една атомна централа към космическата енергия?
Отговори ми се:
- 1 : 1000!

Замислих се. Ако допуснем, че мисълта е космическа енергия, тогава излиза, че ние все още не сме открили най-мощният енергиен източник.
Трябваше да намеря нещо в записките, което да ми подскаже отговор. На едно място бях попитал “какво е мозъка на човека”. Ето отговора:
- „Мозъкът е плътско образование, което се намира в горната част на главата или наричан още пътепоказател на двигателната система и триизмерната логика на човека да обогатява себе си като личност и начин на съществуване. Триизмерността на този мозък има няколко функции, като първата от тях е да ги локализира като дейност на човешките органи за дейността им на човешко съществуване в овала на тялото или по-точно като главен двигателен апарат за движение на кръвта до отделните части на тялото. Втората негова функция е да преработва получена информация от пространствен характер на базата на така наречените от вас радиовълни или по-точно локализиране на материалното с пространствените явления. Третото измерение минава под формата на мисъл, идея или усъвършенстване на дадеността на човека да идеализира съществуването на определени явленчески стимули и прогнози…“
Това общо взето е познато и на съвременните учени, но моя интерес бе насочен към последния пасаж на отговора:
“За мисълта на логиката има понятието триизмерност в гънките на човешкия мозък. Той е всъщност една полуматериална компютърна материя или нещо поведено за информация от отвъдното и земното. Не се изразих точно. Това е логично, защото третата половина на мозъка на Марияна е поведение на точност, която сега почти изгубва сила на такава”.
Преди да се опитам да дам някакво тълкувание на “реченото”, трябва да спомена, че когато прочетохме на Марияна отговора, за да си състави и тя мнение, Марияна по чисто човешки начин, леко се засегна, понеже именно тя бе “проводник” на тази информация. Как тогава не губи сила на точност, когато се говори за двете половини на мозъка, а когато става дума за “третата половина на мозъка на Марияна”, губи сила на точност?
Отговорът към нея бе:
- Като мислиш, че си логика за мисълта, защо унищожи себе си.
За да разберем за какво става дума, е необходимо да си припомним какво “отвъд” разбират под “унищожение на себе си”.
Това е израз, чрез който се уяснява нарушението на определени граници, както става ясно от въпроса на Мария в първи параграф, дали “той” се страхува.
Ще рече, Марияна, още във времето, когато е приела да бъде “проводник”, е нарушила определени граници на човешката конвенционалност. Тя ни каза, че наистина е имала право на избор, но толкова силно е желаела да получи контакт, че сама е приела да е “проводник”. 

Следователно, именно т.нар. “трета половина” на мозъка, определение, което е най-загадъчното в посланието, е отчуждена от Марияна като “логика” и работеше като “проводник”.
Ала, ако е така, тогава описаната като “полуматериална компютърна материя” е факт в човешкия мозък и именно там е загадката как поведена информация от отвъдното се трансформира в земното като нов вид логика.
Ако всички дадем тази мистериозна “трета половина” като “проводници”, тогава сме обречени (ще “унищожим себе си”), тъй като целта на “третата половина”, е да бъде разработена като логика.
Ако обаче, тя освен “логика”, може да е и “проводник”, се оказва че човешката логика има космичен източник и тя все още не е развила мисълта до нивото на тази енергия.
Общият източник на човешкия разум е Висшия вселенски разум. Човек не е “робот”, за да бъде вкаран в парадигмата на “проводник” (=тоталното информационно общество), а е необходимо сам да издигне мисълта си до логика, чрез която ще е в квант-екториален съюз с Висшия разум.
Това е подадена ръка за “мисловно партньорство”, а не за подчинение на нашия разум от средствата за масова информация или от космоса.
 Използването на т.нар. “трета половина” в мозъка като “проводник”, е допуснато от Висшия разум единствено, защото човек се дави.
Това е сламка за помощ, но човек сам трябва да преодолее мисловните си ограничения. За това той има даденост в мозъка (“трета половина”), която все още не знае как да използва пълноценно. Ще рече, сам е ограничил логиката си в двете половини на мозъка, чрез които е “заседнал” в отсамното и все още не знае, че е “жител“ и на отвъдното, чрез третата мозъчна половина, в парадигмата на която мисълта е енергия хиляда пъти по-силна, от тази която може да произведе една атомна централа.


арттвените са на

Няма коментари:

Публикуване на коментар