Д-р Ст. Младенов. Етимологичен речник, С., 1941 г. Предговор, фототипно.

      

        Д-р Стефан Младенов (15.12.1880-01.05.1963) е един от най-блестящите български езиковеди, световно известен.


       Автор е на повече от 1100 труда по езиковедски и литературно-исторически въпроси. Изследва историята и етимологията на българския език, съпоставяйки я със славянските и индоевропейските езици.


     
     Проф. Младенов е специалист по сравнителното и индоевропейското езикознание.  
              Той е автор на монографии и учебници.

Роден в гр. Видин. Завършва Висшето училище в София, славянска филология (1902). Специализации във: Виена (1903-1904), Петербург и Прага (1904-1905), Париж и Мюнхен (1911-1912). Доктор по филология в Пражкия университет (1905). Доцент в СУ (1910). Извънреден професор (1916). Редовен професор (1921). Дописен член на БАН (1918). Действителен член на БАН (1929). Ръководител на Катедрата по общо и сравнително индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948). Декан на Историко-филологическия факултет (1923-1924). Действителен член на Българския археологически институт (1922). Дописен член на Академията на науките на СССР (1929), на Полската академия на науките в Краков (1929), на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет (1929), на Славянския институт в Прага (1929), на Германската академия на науките в Берлин (1942).