Кимерийските имена на българските владетели.

Ние много добре знаем, че днешният босфор при Истанбул е бил последователно именуван от летописците като „Тракийски боспор”. Наричан е така, понеже около него са живели траки, независимо, че гръцки колонисти са създавали полиси, в които естествено не са живеели само гърци.

По същият начин, гръцки колонисти още от VІ в. пр.н.е. са създавали полиси и на териториите около Кимерийския босфор и именно това царство, е известно днес като Боспорското антично царство.

Диодор Сицилийски е живял през втората половина на І в. пр.н.е.  Роден е в сицилийския град Агирий, по-късно живее  в Рим и Александрия.

Диодор е автор на световна история в 40 книги, под общото название „Библиотека“, където проследява историята на света от възникването му до 54 г. пр.н.е. От „Библиотеката“ са съхранени изцяло първите пет книги и книгите от 11-та до 20-та. Има запазени и много откъси.     

Диодор е единственият от античните автори, който дава годините на живота на боспорските царе и проследява в детайли  дейността  им. Учените предполагат, че черпи уникалните си данни от местни, боспорски литературни извори от края на ІV в. пр.н.е. – нач. на ІІІ в. пр.н.е.

 Ние трябва да вярваме на Диодор, когато той пише за „цар на Кимерийския боспор“ (ХХ, 22). Всъщност, онова, което в науката е известно под названието „Боспорско царство“, според Диодор е „Кимерийско-боспорско царство“.

 

Каква е ролята на античното Кимерийско-боспорско царство за българската история?

Да посочим за пример най-лесното: какво би станало при съпоставяне имената на боспорски владетели (и топоними) от Боспорско-кимерийското царство още преди ІV в. от н.е., с имената на владетели (и топоними) от Дунавска България след 681 година?

              Без коментар!

             Камасария е съпруга на боспорския цар Перисад ІІІ (180 - 170 г. пр. н. е.).

             Кормисош е български владетел от 739 до 756 г. от н. е.

           И на двамата имената произхождат от древното хуритско божество Кумарби, чиято етимология е дала името Гамир, камирци, (кимерийци, според древно-гръцките извори)... От същата етимология са имената Грумбат, Крум, Крим...
        В компилативният волжко-български летопис „Барадж тарих” и съхранен този спомен: „Камирците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата, че Всевишния направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто” (Бахши Иман, Джагфар тарихи., С., 2005, с. 17). Тестът допълва, че масово били кръщавани момичета, но и момчета с това име на прамайката…

             Боспорската династия Перисад и името на българският владетел Персиан (836 - 852).

           Перисадската династия управлява през различни периоди в Кимерийско-боспорската държава до ІІ век от н. е. Има „петима  Перисади”.

          Боспорският цар Аспург (11 г. пр.н.е.-38 г. от н.е.) и основателят на Дунавска България (680 г.) Аспарух (Исперих).

               Боспорският цар Асандр (ок. 47 г. пр.н.е.-17 г. от н.е.)и българският Асен (ХІІ век).

           Боспорският цар Тарнак (63 г. пр.н.е.-47 г. пр.н.е.) и името на третата българска столица  Търново.

         Топонимът Трапезунд в Крим и квартала Трапезица във Велико Търново.

  Трапезунд като град съществува и на южното Черноморие. Но данни за кримски Трапезунд има при Стефан Византийски: „Хермонаса: малък остров с град на Кимерийския Боспор, йонийска колония. Менип в „Перипл на двата Понта” нарича това място Трапезунд, а Хекатей[Милетски] и Теопомп казват, че това е град” [FHG.208].

         Река „Тертер” на Кавказ и българският владетел Тертер.

         Защо древният автор Менип е написал „Перипл за двата Понта”? Та нали Понт Евксински, т.е. Черно море, е едно?

         Географът Страбон от началото на нашата ера, съобщава, че Черно море, всъщност се състои от … две морета.

        „Евксинският Понт се състои от две море, разделени почти по средата му от два полуострова . Един от Европа, от северната страна, а другият от противоположната, от Азия. Те са разделени от пролив и така образуват две големи морета. Европейският нос се нарича Овнешко чело (най-издадената в Черно море част на Кримският полуостров – б.м.), а азиатският – Карамбис (до Синоп на южното Черноморие – б.м.). Растоянието между тях е приблизително хиляда стадия. Западното море е дълго от Византион (град на Тракийския босфор – б.м.) до устието на р. Бористен (Днепър – б.м.) три хиляди и осемстотит стадия, а широко две хиляди стадия. На него е о. Белий (о. Левка, дн. Змийния остров на устието на р. Дунав – б.м.). Източното море има продълговата форма и е дълго до залива на гр. Диоскуриада (до устието на р. Фазис, при стара Колхида – б.м.) пет хиляди стадия или малко повече, а в ширина около три хиляди…” (Страбон, ІІ, 5, 22).

         Страбон не ни казва как се е наричало източното море на Евксинският Понт, но ние знаем от други източници.

        

       На картата на Исидор Севилски (560-636) най-неочаквано откриваме, че една част от Черно море в миналото се е казвала "КИМЕРИЙСКО МОРЕ"

МАRE CIMERICUM

         Оказва се, че това не е грешка.

        Павел Орозий (V век) в неговата „История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) на няколко места споменава за кимерийско море, разбирайки под последното южната част на Черно море, което стига на север до земите на колхите (лазите). Той пише: „Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ.”