„България в световната история и цивилизации”

Пролетни дискусии  - Варна
„България в световната история и цивилизации”
12 май 2012 г.
 Този форум се роди по предложения на много от участниците в едноименната историческа конференция, която се провежда ежегодно в края на ноември от 16 години в Пленарната зала на Община Варна. Историята на тази уникална по рода си конференция е разказана в сайта, но ще отбележим, че нейната уникалност има няколко измерения, които се поддържат и съхраняват през годините. На първо място това е нейният новаторски дух. Тук се разбиват наложени идеологически и „научни” табута, търси се обективната истина за дълбоките корени на българската държавност и духовност, за пътя на българите през вековете. Второ, още през 1998 г. за първи път се поставя въпросът за българските общности по света и необходимостта от тяхното приобщаване към родината. Форумът излиза с декларация до ръководителите на държавните органи с предложение за създаване на Световен съюз на българите. Тази тема е актуална и днес, тя ежегодно присъства в програмата на конференцията. Друга характерна черта е участието на изследователи, които не са професионални историци, но задълбочено и вдъхновено проучват българската диря в пространството и времето, на територията на историографията, древните летописи, фолклора, етнографията. От нашата конференция са тръгнали множество публикации, сборници с доклади, книги, които дават отговор на значими въпроси от българската история, които с години са били премълчавани, фалшифицирани, пренебрегвани, изопачавани.
За съжаление, в учебниците по история, в различни енциклопедии и справочници все още могат да се прочетат отдавна отхвърлени от съвременните проучвания факти, които често пъти са обидни за паметта на дедите ни. Това поставя под сериозно съмнение качеството на образованието на децата ни, което намира израз и в изкривяване на техния мироглед, а това се отразява върху целия ни обществено-политически живот.
Идеята на Пролетните дискусии – Варна е да развие в друг формат популяризирането на историческата тема, да обогати и утвърди някои основополагащи истини за нашето минало. Като начало бяха формулирани три основни теми за обсъждане, свързани с ранната българска история:
 1. Българските държави преди основаването на Дунавска България.
 2. Духовните учения по българските земи до Х век.
 3. Древни източници за българската история (летописи, историография, археология, фолклор).
За участие в дискусията бяха поканени автори на изследвания за най-стария период от българската история. Кирил Милчев има множество публикации по темата, а през 2010 г. печели награда на Съюза на издателите за историческата си книга "Първият български владетел", в която проследява началото на българската държавност – държавата на Ирник, чието име четем в „Именника на българските владетели”. Милчев направи въвеждащо изложение по първата тема, като се спря на основните исторически събития, отражението им в древните извори и посочи своите виждания по някои спорни въпроси в съвременната историография за този период от българското минало. Беше обсъден въпросът за названието „Стара Велика България”, което се употребява за Кубратова България,  създадена според днешната ни историография  в началото на 7 в., превзета от хазарите през 672 г., но наричана от летописците Никифор и Теофан Изповедник „Древна Велика България.” Едва ли е правдоподобно една държава, просъществувала по-малко от 40 г., да бъде наричана „Древна” и „Велика” от съвременниците, ако наистина не е била огромна и  съществувала дълго време.
Темата продължи историкът Александър Мошев, който е автор на проучвания за Хунската империя, връзката хуни-българи, на книгата „Древните българи на Балканите преди Аспарух. Бог Тангра и религията на българите”.
Инж. Таньо Танев и физикът Ангел Манев от Стара Загора са дългогодишни участници във варненската конференция, с изследвания по Българския циклов календар, българската писменост и древната история. В своите проучвания те работят с метода на Археометъра на френския учен от 19 век ДˊАлвейдър, което им дава възможност да стигнат до точни и аргументирани закономерности и факти от древното ни минало, непознати на съвременната историография. Таньо Танев представи нови проучвания за Българския циклов календар, възможностите, които той дава за точно датиране на имената в средновековния „Именник на българските владетели”.
Изложение по втората тема направи Петко Атанасов, изследовател на духовните учения по българските земи, приемането и утвърждаването на християнството, неговата роля в развитието на българската държава. Той е съставител, издател и един от авторите в сборника „Богоизбраните българи”, в основата на който е темата за българския дух.
В тази част на дискусията с обстойно изложение и презентация се включи Екатерина Пейчева, дългогодишен участник в работата на конференцията, а през последните няколко години и водещ на форума. Тя разгледа тракийския орфизъм в контекста на обсъжданата тема. Показани бяха някои от многобройните прилики между орфическите концепции и християнската догматика и литургична практика. Проучването на тази тематика ще разкрие приемствеността между древните учения по нашите земи и духовната култура до ден днешен, ще изясни някои болезнени политически събития в нашата история, наречени „покръстване”, ще покаже, че българите не са диво и варварско, неизвестно племе, а  народ, чиито вярвания и традиции са в основата на световното духовно  развитие, че българската държава през хилядолетията на своето съществуване е била винаги „държава на Духа” по думите на акад. Лихачов.
Светлозар Попов с неговата книга „Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност”, издадена през 1999 г., е един от първите изследователи на тази тема. Проучванията му продължават с „Българската идея и демосферата”, „Българското име в библейски времена”, „Българската писменост – известна и непозната”, „Шамбат – братът на Кубрат”, „Българският Коледа и „Веда словена”. В дискусията авторът представи темата „Фолклорът като извор на информация за историческите събития”, по-специално цикълът за царската сватба, в който той разкрива отгласите в множество европейски легенди за трагичната сватба на Атила и лонгобардската принцеса през V век.
Инж. д-р Йордан Бояджиев от Техническия университет, съавтор на монографията „Варна – праисторически център на металургията”, говори за технологията на производство на златните предмети от Варненския халколитен некропол, както и за източниците на добив на суровината за най-старото обработено злато в света. 
Накрая журналистът Димитър Кунев  представи проучването и хипотезите на изследователя Георги Велев за мегалитните паметници в комплекса Побити камъни край Варна, публикувани в книгата му „Посланието Побити камъни”.
Пролетните дискусии имаха за цел да се привлече вниманието върху няколко важни въпроса от ранната българска история, да се чуе мнението на изследователите и да се предложат на обществеността и съответните институции изводи, становища и препоръки по тях. Участниците в дискусията се обединиха около следното:
1. Наложената представа за начало на българската държава през 681 г. не отговаря на историческата истина.
2. Названието „прабългари” е необосновано, объркващо, неприемливо и трябва да отпадне от употреба. То посяга по недопустим начин на националното ни название и ни отделя от прадедите ни – българи. 
3. Понятието „българска диаспора”, масово употребявано от политици, журналисти, в масмедиите и от обикновени граждани по отношение на българите, живеещи извън България, не само е неправилно. „Диаспора” означава разсейване, разпръсване на населението на една страна по чужди страни в резултат на завоюването на страната от чужди народи (Речник на чуждите думи в българския език). Употребяването на това понятие освен необразованост, може да издава далечни планове за обезбългаряване на държавата ни, както и служба на чужди интереси, т. е. предателство спрямо България и българския народ.
    Уместното название е „Българска ДЕМОСФЕРА”, понятие, въведено от д-р Светлозар Попов в книгата му  „Българската идея и демосферата”:     „Демосферата отразява културното присъствие на народите във времето и пространството. Българската демосфера е търсеният трети елемент след българската държава и българската нация.”
4. Тюркската теория за произхода на българите е отречена от историческите проучвания. Никой от днешните народи, произлезли от мултиетническо смесване, като англичани, гърци, американци, бразилци и др. не се знаимават с въпроси около произхода си. Българите са автохтонно население както на Балканския полуостров, така и на многоетносната древна Българска империя. Непрекъснатите спорове относно „произхода на българите” са нарочно подклаждани, за да се разпилява интелектуалната ни енергия, вместо да бъде създадена и изпълнявана една национална българска доктрина в интерес на нацията и държавата България.
5. Крайно време е на много места, включително и в надписите в експозицията на Историческия музей – Варна, да се замени тюркската титла „хан” пред имената на българските владетели с „кан”, дори „канас юбиги” – така, както е изписано на Омуртаговата колона в Плиска. Аргументите, че това е прието „по споразумение” (с кого) и понеже на английски се изписва „khan”, са несъстоятелни и нямат общо с присъщата на всяка наука цел да се търси истината. Тези музеи освен всичко друго възпитават и бъдещите български поколения и това поставя още по-голяма отговорност пред тях.
6. Отново повдигаме въпроса за наличието на писменост при древните траки. Многобройните артефакти – скални надписи, изписани плочи, все още непроучената златна  тракийска книга, утвържденията на древногръцките автори за наличието на тракийски книги и ръкописи и утвържденията им, че Орфей е откривател на азбуката не бива да се отхвърлят заради изказаното преди десетилетия мнение, че траките са безписмени. Науката не бива да защитава вярвания, а да търси   истината.
7. Древният циклов календар е уникално творение на българите, необходимо е да се подкрепят и популяризират проучванията на Таньо Танев и Ангел Манев, за да се приложат на практика за изготвянето на български Празничен календар.
8. Варненската общественост да настоява пред общинското и държавното ръководство да се направи необходимото, за да се превърне територията на Варненския некропол в подходящ за посещение археологически паметник, в момента се унищожава като такъв.
9. Престъпно нехайство е отношението и към мегалитния комплекс Побити камъни, за който Георги Велев пише, че в сравнение с него световноизвестният Стоунхендж е като детска площадка. България, Варна е длъжна да печели културен престиж и икономическа полза, като полага грижи за тези паметници.
10. Участниците във форума се обединиха около становището, че информацията в учебниците по история не отразява новата парадигма в българската историография и поради това не може да служи за възпитанието на децата ни като достойни българи, познаващи истината за историята на своя народ. Създадени преди десетилетия като израз на идеология, служеща на чужди интереси, те и до днес  повтарят стари клишета. Наложително е съставянето на нови учебници от компетентни и ратуващи за истината учени и педагози.

Видеозапис от събитието може да се види в интернет на адрес:
http://www.youtube.com/watch?v=46VYbIopwFA&feature=relmfu