петък, 1 юни 2012 г.

ОСРОЕН И АНТИОХИЯ


                    Вече почти три години учителят Иисус Христос проповядваше божието царство. Слуховете за него се разнасяха по цялата земя и стигнаха до цар Авгар. Неговото сирийско кралство Осроен се намираше по земите на горен Ефрат и Месопотамия, а столица му бе пищният град Едеса.
                              През един пролетен ден в годината на последната Пасха на Иисус, той и ученика му Тадей се бяха усамотили на Галилейското езеро, когато царската свита на Авгар се зададе от изток.

   - Това е единственият земен цар, който ще ми се поклони преди да отида при Отца – каза Иисус на Тадей. – Неговата земя ще бъде дял от твоето апостолско разпространение на евангелието, когато му дойде времето.

                   Иисус прие Авгар и беседва с него. 

             Земният цар предложи на Небесния пратеник да го качи в каляската си и да го отведе в Осроен, за да покръсти земята му. Иисус изми лицето си в езерото и рече, че много скоро ще изпрати Тадей в град Едеса, за слава на Отца и Сина и Светия Дух. Авгар съзна, че такава е волята Божия. После взе една от своите царски кърпи и подаде на Иисус да се подсуши.
                   Христос благодари, разтвори и я долепи до лицето си, след което я върна на царя на Осроен.
                   Авгар онемя и се свлече на колене...

                   Иисусовият образ се бе запечатил неръкотворно върху платното.
                   Неръкотворният лик на Иисус Христос бе отнесен в Едеса.

                   След Петдесетница апостолите Тадей и Тома тръгнаха на изток, за да проповядват евангелието.

                   Осроен стана първата християнска държава, но римляните я превзеха. 


                   Неръкотворният образ бе пренесен от християните в близкият град Антиохия.


          През ІV в. Константин Велики прекрати гоненията срещу християните и те вече свободно можеха да проповядват учението си.

                    Град Антиохия в старите сирийски земи, заедно с прочутият в Египет град Александрия и великият град Рим, бяха трите най-важни центъра на богословското учение.

                 

                     През 408 г. починал император Аркадий в Константинопол.
 
                   Неговият син Теодосий ІІ бил едва на осем години и Аркадий го обявил на смъртния одър за кесар, за да наследи трона на Византия, но се боял, че това не е достатъчно, за да опази сина си сред столичните интриги. Ето защо преди да умре, Аркадий написал писмо до персийският цар и го помолил да бъде регент на Теодосий.

                Персийският владетел Йездигерд бил умен управител и веднага откликнал. Той внимателно преценил как да постъпи и решил да изпрати за регент християнина Антиох, който в младостта си се бил прославил като аскет в сирийската пустиня, откъдето познавал Йоан Златоуст.
                По това време Йоан Златоуст бил вече патриарх в столицата.

             Антиохийската богословска школа постепенно превзела столичния епископски център в Константинопол.

                   Това предизвикало ревност в египетската перла Александрия, чийто епископ Теофил успял подмолно да принуди Златоуст да напусне столицата.

                 По това време в славният сирийски град Антиохия се прочул Теодор Мопсуестийски, той бил роден в 350 г. и станал блестящ професор в академията. Като теолог проповядвал за двете природи на Божия син. Той преподавал на бъдещите богослови, че ипостасния образ на Иисус Христос включва, както неговата божествена природа, така и човешката му природа. Теодор Мопсуестийски разкривал в дълбочина евангелското учение и бил наречен "тълкувател на тълкувателите"...

 - Бог не се храни, не пие и не страда, - учил той. - А Иисус Христос, който е бог, е правил тези неща. Следователно, - заключавал Теодор, - не забравяйте, че Иисус е и човек. Бог се въплати в човек, от обич към човешката природа. Въплъти се в човешката природа, нашата, която дойде да спаси. Александрийците учат, че Син е единосъщ с Отца, и са прави, понеже ако това бъде отречено, изпадаме в арианската ерес. Но – млъквал за миг той, - ако Иисус е само бог, губим човека, заради който бог се въплъти и прие нашата човешка природа. Иисус от Назарет не е призрак, той беше човек. Той има неръкотворен образ като човек. Не е привидение. Имал е човешки качества, макар и безгрешни. Ял е, пил е, страдал е. Тази негова човешка природа е равнопоставена на божествената природа в него. Чрез божията природа в себе си той прави чудеса, обръща водата във вино, лекува, възкресява Лазар, а след разпятието възкръсва от мъртвите...Не е достатъчно, - заключаваше Теодор, - един от светата Троица да е само бог. Той е и човек. В това е тайната на ипостасата на Син. Понеже Отца и Сина и Светия Дух е един бог, не са трима, така ни е учил Григорий Богослов. Но – Теодор вдигнал очи към небето – Бог се въплъти в човешката природа, нали?

                   Аудиторията ръкопляскала бурно на учението на Теодор Мопсуестийски. Студентите съзнавали дълбочината на думите му. Професорът чертаел пред тях сложната материя на изповедта на вярата в Светата Троица и ги учел да се предпазват от умозаключения, които лесно могат да бъдат оборени логически.

                   В град Александрия по същото време развявали знамето, че природата на Син е само една, а това отдалечавало християнското богословие от истините на четирите евангелия и от Светото Писание.

                   Един от най-ревностните студенти на Теодор, бил Несторий. Той, заедно с приятеля си Теодорит Кирски, не пропускал лекциите на Мопсуестийския епископ.

                   Като спрели ръкоплясканията, Несторий се надигнал от мястото си и попитал:
-         Защо тогава Григорий Богослов твърди, че Дева Мария е Богородица? Защо е „богородица”, ако не е родила бог?

                   Залата утихнала. Професорът вдигнал рамене:
-         Защо да не славим Дева Мария като Богородица? Наричаме я така от уважение към нея, а не защото буквално може да бъде роден бог. Та нима бог може да е кърмаче, което пие мляко? Бог се въплъти, чрез Дева Мария. Въплъщението е божие дело, а не на женска утроба, в която няма тайнство, а физиология. Какъв е механизмът на въплъщаването на бог в човек, е тайнство за света, предопределено още от времето на Моисей за Месията. Иисус Христос е Месията, с гръцката дума указваме на библейското израилско съдържание. Самата Дева Мария е Христородица, майка на обещания Емануил. Ако щете я наречете и Емануилородица. Ти си прав, Несторий, не е редно логически да бъде наричана „Богородица”. Но тя е такава по достойнство. Не забравяй едно от мен. Аналитичната мисъл не е всичко на този свят. Пази се от излишна ревност към Бога, смирявай понякога твоята остра аналитична мисъл, защото ревността на простолюдието идва от душата и те от сърце вярват и наричат Дева Мария с прозвището "Богородица". Трябва да уважаваме чувствата им.

                   Несторий рипнал:
-         Но това са онзи род объркани и стихийни чувства, които често са причина за ересите. Трябва ясно да се проповядва, че Дева Мария е Богородица, но по уважение към нея, а не защото може да се роди бог. Иначе утре някои могат да решат изкуствено да оплождат женските утроби и да създават нова раса. Бог и само Той е способен на акта на Въплъщението, човешката утроба, дори и на Дева Мария, няма тази сила. Още Йоан Кръстител каза на фарисеите, че Господ Бог, ако иска, може от камъни да въздигне свои чеда.

                    Теодорит Кирски, който усещаше фанатизмът в думите на приятеля си Несторий, подхвърли:
-         За хуните ли говориш?

                   Залата избухна в смях.

-         Прочее, - поде темата професора – какво ще кажете за тези хуни? Всички познаваме племенника на достопочтения Ефрем Сирин, свещеник Абсамий от град Едеса. Той написа стихове и омилий срещу хуните, след като те опустошиха земята ни през 395 година. В тези стихове Абсамий се обръща лично към нашият Господ Иисус Христос и го пита защо е допуснал този безбожен народ да превземе Едеса. Та това е първият християнски град на човечеството, в него отдавна и много преди римския цар Константин и арменския Трдат, бе провъзгласена християнската вяра от династията на Авгар. Абсамий негодува срещу Христос, все едно бог е dues ex machina, като ония машини в старите гръцки театри, от които спускат зад декорите артистите, които играят олимпийски богове. В Йерусалим пък Йероним написа, че хуните били гневът на Господ, бича Му. Превърнаха хуните в божий проблем, а те всъщност не са нищо друго, освен добри войници и са проблем не на бог, а на двамата кесари, които не са способни да ги победят.

-         Хуните – начетено рече Теодорит Кирски – не са безбожници. Те почитат езически богове...
-         Демоните – не се стърпя Несторий.
-         Може и така да е, - отвърна приятеля му – но тогава ще трябва да признаем учението за демоните на манихейците. Персите също почитат слънцето, а не Христос, в мнозинството си. Ние също в миналото сме били езичници, но сред нас е проповядвано Евангелието. Апостолите Тадей и Тома са се справили, а синовете на Григорий Велики, които са ходили на север от Армения да проповядват сред хуните, не са успяли. Те били се кланяли на някаква богиня Сувар. Аз проучих въпроса, това е същата оная религия, срещу която още Авраам се отдели от баща си. Тая богиня отдавна ни крои нещо...

-         Ето, виждате ли, студенти – обърна се професора към аудиторията – Теодорит е добър теолог, но не е кон с капаци. Проявява интерес и към езотеричните науки, обича реториката и поезията. Това развива неговата обща култура, даже е духовит. Но иначе умът му е бръснач при силогизмите, знае Аристотел като петте си пръста. Аристотел ни е научил, че не можем да сме теоретици, без понятието за природа. Понеже всичко съществуващо е в битие, чрез някаква природа. Природата на животните е безсловесна, както учи Григорий Низийски. А човешката природа е словесна. Ние сме разумни същества, но грешни. Не че носим някаква адамовата природа, грешни сме в ежедневието си, сами създаваме греховете, не някой друг ги е създал, вместо нас. Обаче Бог от милост слезе при хората, въплъти се чрез Дева Мария. За да ни научи как да се спасим, как да обичаме, как да бъдем добри. Той не се въплъти, за да унищожи някаква невидима адамова човешка природа, бог не е магьосник, а етичен учител. От обич към човешката природа, той предприе въплъщението,  за да я спаси. За тази човешка природа на ипостасата на Син ви говоря, във всичко останало Син е единосъщен на Отца. Човешката природа на Иисус Христос ни показа един смирен Син пред Волята на Отца... Божествената природа на Христос е тайна, човешки разум не може да разгадае механизма на това тайнствено случване. Остава ни да си вземем поука и да не се напъваме да гадаем със силогизми божията природа. По ни приляга като човеци, да сме смирени като човешката природа на Иисус пред Волята на Отца, защото бог никога не ни мисли злото...Бъдете смирени – завърши лекцията си Теодор Мопсуестийски.

                   Но Несторий не запомни думите му.

                   Съдбата е странна спътница на човешкия живот...

                   На 10 април 428 г. Несторий бе обявен за патриарх на Константинопол и във встъпителната си реч се обърна към Теодосий ІІ, с патетичните думи:
-         Императоре, дай ми земя, изчистена от еретиците и аз ще ти дам небето! Отърви ме от еретиците и аз ще те отърва от персите...

                   По това време патриарх в гордата Александрия беше Кирил, племенник на предишния патриарх Теофил, който бе прогонил Йоан Златоуст от столицата.
                   Александрийските богослови още се чувстваха пренебрегнати от факта, че все антиохийци се възкачват на придобилата важност катедра в столицата на тракийския босфор Византион, която се самопровъзгласи за "нов Рим".
                   Кирил Александрийски решил да държи под око Несторий и прати съгледвачи, които да дебнат около него. Много скоро те разузнаха, че новият епископ на Константинопол имал някакво учение, според което Дева Мария не е Богородица.

                   Кирил написа тревожно писмо на Пулхерия, сестрата на императора Теодосий ІІ.
                   Но това не му стигаше и написа още две писма. До Евдоксия, жена му и до самият Теодосий ІІ.
                   Императорът се ядоса като разбра за писмата до Пулхерия и Евдоксия, и предупреди Кирил да не интригантства със семейството му.

                   Но ябълката на раздора в християнския изток вече беше изнесена от райската градина.

                   Започнаха раздори и кавги на черноризците по събори и заговори, предстоеше да изгрее монофизитската и монотелитската ерес, които вилняха като чума над двеста години на изток, до 680 година...

                   През 431 г. Несторий беше низвергнат, а антиохийските богослови отказаха да общуват с александрийските на Кирил.

  - Предпочетохме залеза пред изгрева – пророкуваше в Антиохия Теодорит Кирски над гроба на учителя Теодор Мопсуестийски. Той вече вярваше на Йероним: - Хуните наистина са гняв Божий и Господ ще ни накаже с тях, заради неверието...

                    По същият начин мислеше и Несторий.
                   Той беше пратен на заточение в египетската пустиня, в която преживя от 431 година до 451 година. Там написа трактат, в който обвиняваше колегите си богослови, че заради неверието им бог ги наказва с хуните.

                   Тези думи Несторий написа през 448. Една година след голямата и опустошителна война на Атила срещу Теодосий ІІ, в която бяха превзети около 60 града на Балканите.
                    
                  

Няма коментари:

Публикуване на коментар