четвъртък, 3 декември 2015 г.

Къде е била българската държава Дулоба (622-657)?


   Сведенията за такава българска държава Дулоба са дадени във волжко-българският летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” (това е единственият древен летопис с компилативен характер в свода „Джагфар тарих” от ХVІІ в., който очевидно има автентичен произход)  и са свързани с името на брата на Кубрат, известен в свода като „Шамбат”, а в западните анали като „Само”…
 



В руските стари ръкописи на Нестор от ХІІ в., „дулеби” са име на славянско племе.

Нестор

         Както ще покажем, западните анали, даващи сведения за Само, също твърдят, че той е създал първата държава, в която мнозинството са славяни. Тези анали обаче не съобщават името на държавата на Само, но пишат за „държава на Само”, което навежда на мисълта, че името „Дулоба” е формирано от династичното име на Само, т.е. рода Дуло и славянската дума „начело” (лоб, на български „чело”). Тоест, може да предположим, че формата „дулоба, дулеби” означава „начело с рода Дуло”. 

  Интересно е да вметнем, че според „Барадж тарих” първичното име на държавата основана след 680 г. в „Мала Скития” (гръцкото име на Добруджа) от Аспарух е „Бурджан”. Не можем да не забележим, че топонима „Добруджа” е съставен сякаш по аналогичен начин с „Дулоба”, т.е. Бурджан на династичния род Дуло. 

До/Бруджа…Дуло и Бурджан…



Да се върнем на Само. Неговата държава е създадена в местността Каринтия (сравни с руската легенда за брата на Кий с име „Хорив” ?) и Щирия (сравни с руската легенда за брата на Кий с име „Щек” ?) в дн.  Австрия.



Площадь территории Каринтии — 9536 км² (5-е место среди земель Австрии). На севере Каринтия граничит с землями Зальцбург иШтирия, на востоке — со Штирией и Словенией, на юге — со Словенией и Италией, на западе — с Тиролем.



Според латинската хроника „Покръстването на баварците и каринтийците” от 871 г. Само победил аварите и създал своя държава, която според Асемани (ХVІІІ в.), който цитира хрониката в своите „Календари на Вселенската църква” просъществувала „пълни 35 години”    (с. 129, по бълг. изд. на Асемани). Той имал и няколко битки на запад с крал Дагобер, „който водил война срещу Само от три страни”, пише в летописа от 871 г. (с. 126, по Асемани).



       Асемани (ХVІІІ в.) отбелязва, че Ханзиций в т.1 на своя труд „Свещенна Германия” (с.103,104) дотолкова се възхитил на Само, че бил убеден, че не може да не е франк. Дори бил отсъдил: „той ще да е роден в село Сеногаг, намиращо се в Белгия, близо до Брюксел” (Асемани, с.129)

     Ханзиций  смело написал на с.102 от своята „Свещенна Германия”: „Славяните не били управлявани от един отделен човек, а в древни времена живеели в пълна свобода. После обаче, притиснати от хуните (чети : аварите – бел.к.м.), приели за крал Само, който бил франк, дошъл при тях за търговия. През 622 г. между славяните и аварите избухнала война, чиято причина било непоносимото за славяните иго, с което те били притиснати от хуните. Понеже в тази битка блеснала особено храбростта на Само, славяните го избрали за крал, който в продължение на 35 години (по-точно 36 години) управлявал тази държава дейно и щастливо с многобройни поражения за аварите и франките”.(с.129, по Асемани)

      Така  още от ХVІІІ в. Само „станал” франк, с помощта на Хенри Ханзиций.

   Държавникът  от династията Дуло, наречен от Константин Багрянородни в "За устройство на империята" с име "Самбатос" и определен за основател на Киев от него, същият, който от 622 г. управлява цели 35 години своя собствена държава в областите Каринтия, Щирия и Моравия, останал в европейската историческа наука като някакъв търговец.


   
         В летописа от 871 г. „Покръстването на баварците и каринтийците” пише, че „Само бил по род славянин” (с.126, Асемани).

 Какви сведения за Само (в текста „Шамбат”) дава „Барадж тарих”?

         През 620 г., според „Барадж тарих”, Орган изпратил брата на Кубрат  Шамбат да създаде пограничен аул на р. Днепър.

 За крепост, на основата на която израснал по-късния град Киев, и която носила името „Самбатос”, съобщава трактата от Х в. „За устройство на империята” на Константин Багрянородни.



  „Барадж тарих” упоменава, че Шамбат получил  „голям отряд от българи, анчийци и саклани” (с. 22, по бълг. изд. на „Джагфар тарих” от 2005 г., изд. „Кама”), т.е. имал е на разположение не само българи, но анти (прото-украинци) и славяни. 

  Той, според летописа, създал крепостта, но не изпълнил волята на чичо си Орган. Шамбат продължил на запад, нахлул в Панония, победил аварите и създал своя държава Дулоба…

2 коментара: