Анонимна книга от 1867 г. зове: да станем част от Русия!

      В интерес на истината не само руснаците са искали да заграбят България и да я превърнат в Задунайска губерния на империята си, българи също са се отказвали от българското и са били готови да го преотстъпят на Русия или СССР.

      Днес ще ви запознаем с един анонимен български автор на книга, издадена през 1867 г. в Букурещ. Той зове братята си българи да се присъединят към Руската империя и да не се боят, че ще говорят по руски, понеже руският език бил старият български. Думите на този възрожденски българин от 1867 г., готов да стане руснак, днес звучат доста актуално, във връзка с крайното русофилство в демократична България.

   Букурещ

„Турците и агентите им на Запад обичат да плашат българите с Росия, чи, ако не си стоят мирно под турците, ще станат плячка на Росия, която ще им наложи рускийт язик, както сега прави с поляците. Нека предположим това зло, понеже от него по-голямо туркофилите не могат да намерят. Толкоз голямо ли е то за българите, щото да ги накара да стоят под мъчителите си турци, под властта на които бедствуват да ся съсипят и вещественно, не само да изгубят и народност и язик.

         Кои са русите и кои са българете? И едните и другите славене православни. Първите са народ велик и съставляват велико царство с най-добра будущност; а вторите бедни и презрени раи в Турската империя, обречени, без помощта на другите си братя, да работят като волове и занапред, като са работили досега, за натлъстяването на турските дебели вратове. Зле ли щяше да е за тези измъчени и унижени раи да станат изведнаж граждане на великата славенска империя? Но ще си изгубят българский язик? Ще бъде ли то съединено със загуба откъм развитието на българете, каквото кога би им ся наложил турскийт, гръцкий или други някой славенский язик? Рускийт днешен язик е старийт българский с едно малко изменение. Днес един русин по-лесно разбира старийт българский язик, отколкото един българин. Сегашнийт българский язик ся образува с помощта на рускийт, и който българин разумява добре литературнийт си българский язик, той разумява литературнийт руский язик. Може ли да ся рече, чи българете си изгубват язикът, ако го доближат до старийт си писмен и богат язик?“ 

 (От книгата „Братско обяснение на българин към братята му българе“, Букурещ, 1867, с. 89-90).