петък, 23 януари 2015 г.

Според Касиодор от VІ в., българите още през 390 г. били на Дунав…



При Мавро Орбини (1601 г.) е съхранен един изгубен днес откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва, че гр. Сирмиум към 390 г. е превзет от българите. Източният император Теодосий І (379-395) си възвърнал Сирмиум „след много битки“ с българите. 


Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония. Служи като резиденция на император Галерий през Тетрархията. Значението му през късната античност е толкова голямо, че Амиан Марцелин го нарича "преславна майка на градовете". Днес на неговото място се намира Сремска Митровица. От Сирмиум води името си историческата област Срем. Названието на града Митровица произхожда от името на Свети Димитър. Областта Срем е част от Първата българска държава и крепостта, която е неин център, носи това име до 12 век. Градът е център на епархия, която през 11-12 век е част от Охридската архиепископия.


Това сведение, ако е вярно, е особено важно за българската история. През 378 г. именно от Сирмиум тръгва кариерата на Теодосий І като източен император и той очевидно много се е постарал да си го върне от българите.

 Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).

Касиодор в своята Готска хроника (писана след 519 г.) под 504 г. е записал: „В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум”. И още: „Пълководецът Толвин в младостта си участва в сирмийският поход, изпита триумфът над хуните в числото на тези народи и обрече на смърт българите, страшни по цялата земя.

Историците не са обърнали внимание на този съхранен текст от Касиодор при Мавро Орбини, но на нас благодарение на него ни става ясно защо Касиодор за 504 г., когато пише за победа на готския вожд Теодорих Амал над българите, отбелязва „Италия отново овладя Сирмиум”. Това „отново” би имало смисъл, единствено спрямо 390 г., когато българите завладяват Сирмиум по времето на Теодосий І.

Известието за българи около 390 г. при Сирмиум, които даже завладяват временно града, е важно, понеже то показва кои са били българите в очите на един от най-талантливите летописци от VІ в. Касиодор. Касиодор е знаел много добре, че българите са били създатели на Хунския съюз и затова не се притеснява да нарича „българи“ същите, които другите хроники наричат „хуни“. Причината е, че остготите на Теодорих Амал до 455 г. също са били хунски народ и Касиодор предпочита да не използва общото име на съюзните народи, т.е. „хуни“, а конкретното име на народа, командвал хунския съюз, т.е. българите.


Няма коментари:

Публикуване на коментар