Мартениците били от Уткрайна земя, според Веда Словена.

 Произходът на мартеничките е от времето на Аспарух. Лястовицата свързва старата Велика България с новата земя на българите на Балканите...

„Я ви се молба моле,

Да пишете бела книга,

Бела книга, царну писму,

Да е пратите пу земе-та:

Кой си има малки деца,

Да увиет белу сукну,

Белу сукну и царвену,

Да му вързат на рока-та,

На рока-та на деснива-та,

Ега си е веке лету

Лету и пролету,

Да му вързат, да му думат:

Чи ни си е белу сукну,

Белу сукну и царвено,

Туку си е маринка,

Устала ут Край-земе" (с. 168, 169)

Веда Словенахъ., Обрядни песни от езическо время. Упазени со устно предание при Македонско-Родопските Българо-Помаци, С. - Петербург, 1881, том. ІІ.