Синти-траки и синдо-меоти: ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА КИМЕРИЙЦИ, ХУНИ, БЪЛГАРИ.

         

 Кимерите са строго фиксирано племе още през VІІІ в. пр.н.е. от асирийските клинописи, докато траки е общо име за множество племена. Кимеро-българската същност се случва на Кавказ, там е българската прародина. Завареното балканско население местни траки, от различни племенни общности, стават българи след 680 г. и нямат дотогава българско самосъзнание.

   През VІІ в. арменския географ Анани Ширакаци съставя, на основата на Географията от ІІ в. на Птолемей, един географски атлас на света (Աշխարհացույց), който има много преписи.

Различните варианти на „Ашхарацуйц“ са издадени през 1843 г., но малко преди 1881 г. отец Сукри открива в библиотеката на мхитаристите във Венеция още един списък на Арменската география, който е много по-различен от останалите. Той е почти два пъти по-голям от вече публикуваните през 1843 г. варианти, освен това в него се дават над 300 нови имена на местности в Предкавказието, Задкавказието и Предна Азия. Разширеният арменският вариант е по-пълен като описание на страните дори от запазеният съкратен конспект на самият Птолемей в хронографията на Папа Александрийски.             

Текста на  Աշխարհացույց е издаден през 1881 г. във Венеция. В него има две сведения за един и същи регион:

„А”: „Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”

„В”: „Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар пришълци, и Чдар-Болкар”... ”се именуват по названието на реки”.

И така, текст „А” служи за шаблон на текст „В”, който отсъства в Географията от ІІ в. на Птолемей. Тоест, тази карта на Предкавказието от времето на Птолемей, е използвана от автора на Арменската география (Ашхарацуйц), за да даде и данни от своето време (VІІ в.), които липсват при Птолемей.

Анани Ширакаци използва същият модел, когато пише, че„Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар - пришълци, и Чдар-Болкар”...”се именуват по названието на реки”.

С други думи, имаме уникалната възможност да сравним един регион и населяващите го етноси през ІІ в. от н.е. и през VІІ в. от н.е.

 Сондас (Isondae) са синдите, т.е. синдо-меотите. Упоменати са по тези места още от Херодот през V в. пр.н.е.

  Вероятно има някаква връзка между синтите-траки на Балканите и синдо-меотите в Приазовието?

 Едно интересно сведение дава волжко-българският компилативен труд от ХІІІ в. „Барадж тарих“. Според него: „А трябва да се каже, че сеид Якуб така е разказал за далечното минало на племето българи в своя „Кади китаби” („История на България”- бел.ред.), позовавайки се на сведения от „Хазар тарихи” („История на Хазария”) на Абдулах бин Микаил Башту: „...Камирците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата, че Всевишния направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто. Камирците толкова я почитали, че кръщавали с нейното име и момченцата” (Джагфар тарих, С., 2005, с. 17).

През 1959 г. в Мадрид бе открит ръкопис от ХІІ в. на андалузкия историк ал-Гарнати, в който ал – Гарнати твърди, че при посещението си през ХІІ в. във Волжка България, е чел някаква българска историческа книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати. Ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Булгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джувейни...”). Този „български кадия” е „сеид Якуб“, син на Нугман. Ето защо можем да подходим критично към съобщението на „сеид Якуб“, но и да погледнем на него като на извор. Още повече, че началото на „Барадж тарих“ започва с едно странно сведение, което гласи: „Началото на нашите начала е в племената синд и имен” (пак там, с. 14). Това очевидно е най-древната легенда за произхода на българите, съхранена при волжките българи.

Дали действително синдо-меотите са предци на кимерийците?

За родство между тях пише и в изследването си М. И. Артамонов - ,,Киммерийцы и скифы (от появления на исторической арене до конца IV в. до н. э.), Л.: ЛГУ, 1974“.

Във волжко-българският извор имаме сведение, че името на кимерийците произхожда от божеството-прамайка „Камир-Аби“.Съгласно асирийските клинописи, самоназванието на кимерийците е Gamir (ra).
   Сведението във волжко-българският манускрип е уникално само по себе си, защото то свързва произхода на името с хуритското божество „Кумарби“.

Но как е станало това?

Кога и как синдо-меоти мигрират на юг от Кавказ, където в обкръжението на народи от хурито-урартската група възприемат култа към старото хуритско божество Кумарби? Нека посочим, че Кумарби е много старо божество, в Урарту се почита неговият син Тешуб, а спомен за Кумарби няма. Тоест, миграцията на синдо-меоти е очевидно много стара и фиксира период преди ІХ в. пр.н.е.

Ако е имало такава миграция на част от синдо-меотите на юг от Кавказ, можем да очакваме, че тя е засечена поне от асирийските клинописи, но такова нещо няма.

Асирийците обаче не са знаели за Черно море, а Херодот сочи полуострова около Синоп като най-ранна локализация на кимерийците.

При Псевдо-Скимн (Ps.-Scymn. 945—952, изд.  Geographi Graeci minores. I. P., 1855. P. 196—237) имаме странно сведение, че Синоп е създаван два пъти.

Първо от някакъв Хеброн, а след това от други, при това второто създаване автора отнася към времето на кимерийската хегемония в Мала Азия през VІІ в. пр.н.е., докато първото не става ясно кога е?

И независимо, че Псевдо-Скимн предполага, че първият основател на Синоп е убит от кимерийци, възможно е обратното. Тоест, самото селище Синоп да води произхода си като име от името на синдите и да е заселено много преди гръцката колонизация на Синоп.

Съхраненото име на основателя на Синоп, което е Хеброн, изглежда потвърждава нашето първоначално предположение, че синдо-меоти и синтите-траки, имат общ произход. Но явно този общ произход е отпреди ХІІ в. пр.н.е. Тоест, може да бъде допуснато, че кимерийците по произход са синдо-меоти, т.е. тракийци.

Така се оформя следната картина: около ІХ в. пр.н.е. синдо-меоти мигрират на юг от Кавказ и попадат в обкръжението на народи и езици от хурито-урартската група. По онова време хурито-урартската култура вече е оказала влияние над зараждащата се гръцка теогония и митология, и синдо-меотите около Синоп попадат под култа на божеството Кумарби, което обитава хуритската митологична планина Хундури, населена с кумийци.

Дали наистина самоназванието на кимерийците (в науката все още се използва гръцкото външно име  Κιμμέριοι на този велик народ), което е Gamir (ra), води произхода си от теонима Кумарби, е въпрос, който изисква допълнително проучване.

Т.М.Кузнецова в своята статия „Киммерийская проблема и скифская архаика“ очертава следният кимерийски географско-държавен ареал: „държавата Гамир може да бъде локализирана на териториите между Урарту (Задкавказието) и Боспор Кимерийски (Предкавказието), като в Предкавказието не само традиционно са концентрирани, но и се фиксират от археологията топоними, свързани с кимерийците“.