вторник, 12 март 2013 г.

Кимер и сина му Булгар!


    Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци  като „Мирхонд”, е автор на съчинението от 7 тома  „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф), в което давайки сведения от по-стари източници, посочва патронима Гар, който някога воювал срещу Тюрк.
  За това кой е Гар, Мирхонд дава сведение, че  „заселил се със своите хора в окрайностите на Булгария”. Синът на Гар, Бейгур (явно Бунгур, както са изписани бунгар/бунджар при ат-Табари – бел.м.), според Мирхонд, бил убит в едно сражение с Тюрк.
       В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991)  Аббас-Кули-ага Бакиханов, дава подробни сведения от изворите на Мирхонд от ХV в., упоменавайки и патронима на кимерийците като „Камари”.
 За това, че под „Камари” трябва да се разбира библейския Гомер, Кудси (така е литературното прозвище на Аббас-Кули)пише: „По Библията Яфет имал осем синове: Гомер, Магог, Мадий, Йаван, Елиса, Тувал, Масок и Тирас. Може да допуснем, че Магог, Гомер и Масак се явяват упоменаваните от арабите Маджудж, Камари и Масек (Баку, 1991, с. 71)”.
И така, какви сведения дава Мирхонд за Камари?




                           
Кудси пише: „Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас. Те двамата станали родоначалници на много племена. Народа Кумук вероятно произхожда от Кемак, защото Птоломей нарича кумуките с имената „кам” и „камак” (пак там)”.



Какви невероятни и интересни неща може да открие човек, ако се зарови в арабоезичните средновековни източници!


P.S.
Подобна история е записана и в “Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.):

“ Друг син на Гомари, разчиствайки пътя си, стигнал до същата река (Волга) и имал двама сина: Булгар и Бертис...”
И още:

В анонимното арабоезично съчинение „Моджмал ат-таварих" ("Сбор от истории", Техеран, 1939., с. 98-105), съставено около 1126 г., има една много интересна легенда, в която името на Булгар е заменено с това на Кимари. В легендата се разказва за патронимите Саклаб, Рус, Хазари и Кимари.
„...И Саклаб отишъл при Рус, за да се настани, но Рус му отговорил, че мястото е недостатъчно, такъв отговор му дали и Кимари, и Хазар. Между тях започнала кавга и сражение...”.
Това, което пряко ни интересува в тази съхранена легенда, алюзия от която срещаме през ХІІ в. и при Михаил Сириец, е че в арабоезичната версия присъства „Кимари” (кимерийците), а във версията на Михаил Сириец са изброени Булгар (българите) и Хазар...

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. «Передают, что Кимари был большим гулякой и страстным любителем охоты. Он со своими людьми пришел к пределам страны Булгар, где воздух был чистейшим, а местность очень живописной и осел там.

    У Кимари было два сына – Булгар и Буртанус.
    Повзрослев, они со своими людьми выбрали себе красивые места для проживания и расселились там. Они охотились на лис, соболей, горностаев и белок, шили из их шкур кафтаны и головные уборы. Современные жители этих территорий происходят от Булгара и Буртаса».


    Таварих и булгария ва хакания. (История Булгара и хаканов). The Bulgar Times. 2010 № 1/2. с. 20


    http://bulgartimes.hu/

    ОтговорИзтриване
  3. по големи лъжи не съм виждал за траките

    ОтговорИзтриване