Защо българите са кимерийци и хуни, според Прокопий Кесарийски от VІ в.?

Тук ще акцентираме върху изясняването на пост-атиловите хунски народи кутригури и българи, така както то е дадено от Прокопий Кесарийски през VІ в..

Той не само явно е черпил сведения от утигури (= българи), с които Юстиниан І е бил съюзник, но...и още нещо, на което ние първи обърнахме внимание: в „Тайната история”, писана в края на живота му, Прокопий вече не се старае да  споменава по имена утигурите и кутригурите, а употребява единствено общото им име „хуни”. 

За учените, които спореха безплодно дълго време дали българите са хуни, е било достатъчно да съпоставят "Тайната история" с предишните съчинения на Прокопий, за да видят как в нея той нарича само и единствено с общото, родово име "хуни", онези, които преди това изрично е разграничавал с видовите им имена "утигури" и "кутригури"...

Тоест, по времето, когато Прокопий е бил официозен историк в обкръжението на Юстиниан І (527-565), той очевидно е бил задължен от последния да даде генеалогия на съюзническия народ утигури (= българи). Така постъпва през втората половина на същият VІ в. Агатий Миринейски със съюзническите на Византия лази. 

С други думи, сведението на Прокопий за пост-кимерийският произход на хуните и българите, очевидно не е само книжно, а може би е ползвал български информатор, от който знае и легендата за братята Утигур и Кутригур...

Това донякъде се потвърждава от факта, че Прокопий не се е интересувал сериозно от хунската история по времето на Атила и преди това. Всеизвестно е, че той прави две „непростими грешки”, на които обръща внимание още през ХVІІІ в. Едуард Гибон. Вмества хунското нашествие над Херманарих едва по времето след като вандалите превземат Картаген, а атаката на Атила през 452 г. над северните италиански градове я определя  по време, след смъртта на Аеций (ум. 455 г.).

            Всичко това показва, че Прокопий е бил специално натоварен по политическа линия да се занимава с миналото и настоящето на пост-атиловите хуни и да формира тяхна генеалогия.

        Сиреч, той като историк на утигури и кутригури явно е имал информатори българи, от които е черпил сведения в Константинопол и такъв очевидно е не само Грод (528 г.), който с делегация посещава Юстиниан и му става кръщелник, но и други. Прокопий дори знае кой и кога е подхвърлил на Юстиниан идеята, че може да всее вражда вътре между хуните, понеже те са два народа, макар и едноплеменни. 

Това го правят готите-тетраксити от Крим, пише Прокопий...

               Отказът на Прокопий в анти-юстиниановия трактат „Тайната история” да употребява имената кутригури и утигури, наричайки ги само с общото „хуни”, е допълнителен знак, че той е бил натоварен по тази тема като официозен историк на Юстиниан І.

          Следователно, можем да се отнесем с недоверие към желанието по-късно на Агатий утигури и кутригури да са се избили взаимно и окончателно, както той пише, това явно не е вярно. Менандър от VІ в., който пише история след Агатий, отново ги споменава. Тоест, не са изчезнали...

            Очевидно Агатий, който пише, че Юстиниан І се е хвалил в сената за този свой план да всее вражда вътре между хуните, просто е преписал протоколните закани като исторически факт в своя труд (?).

          Много малко знаем за древната кимерийска история, независимо, че през VІ в. Прокопий Кесарийски дава сведение, че утигурите-българи произхождат от кимерийците.

 

         „Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.

 

        „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.

         В първата половина на ХІХ в. пазарджишкият възрожденец и книгопродавец Хаджи Найден Йоанович открива в Атон кратка хроника, от която става ясно, че българите произхождат от гамирите (кимерийците). Текста е на анонимен атонски монах. Йоанович дава този „ръкопис” през 1856 г. в Белград на Раковски, който го публикува през 1865 г. в книгата си „Българска старина”, издадена в Букурещ. В „Зографската история” на първият ред четем, че българите са били „гамири и камири”.