сряда, 22 май 2013 г.

Нов прочит на хунската история...


                Целта на това кратко известие е да даде обобщен преглед колко изкривен образ е създаден за късно-античните хуно-българи в просвещенско-модерната историческа наука и как „белите полета” в хунологията (да не се бърка със сюнологиятадеформират изобщо историческите представи за българите от онова време.

         Миналото на хуните е прикрепено през ХVІІІ в. към изучаването на Римската история през ІV и V векове. Същото може да се каже и за миналото на готите, но тяхната късно-антична история се обособява в отделен научен проблем и се фаворизира като национално древно минало на германската държава.

            Обща "заслуга" на германската и руската исторически школи, е въпросът за късно-античните хуни и българи да бъде вкаран в една абстрактна формула, наречена „велико преселение на народите”.


           Тя априори вменява, само на ниво мнение, че хуните имат своята прародина в Средна Азия и са тъждествени с Hsiong-nu (хсионг-ну), за които китайските историци дават сведение до І в. от н.е.
         През ХVІІІ в. Гибон определено мисли така и причислява предците на атиловите хуни към Hsiong-nu.


хсионг-ну на китайски вази

           Все пак модерната историческа наука в Западна Европа през ХХ в., във връзка с критичният метод, изостави тази хипотеза-мнение, предвид нейната несъстоятелност и липсата на археологически данни за велико преселение през ІV в. чак от Средна Азия в Европа.

         Днес също може да прочетете в монографиите, че хуни и българи са дошли от Азия, но почти никой не твърди, че това е Средна Азия, а че става дума за онази Азия, която започва веднага след Дон, както са смятали късно-античните географи.



               Понеже днес Азия е до Урал, е необходимо ясно да се потвърди, че произходът на хуни и българи е източно-европейски, предкавказки...Това обаче тихомълком се пропуска от учените, което ясно свидетелства, че европейската историческа наука няма готовност и желание да се занимава по същество с хунологията.

          Достатъчно беше да се появи през 1973 г. в Калифорния монографията на американският историк Ото Менхен-Хелфън „Светът на хуните”, за да стане пределно ясно, че в Европа хунологията няма научен потенциал.



         Изоставеното в западна Европа просвещенско мнение за идентичност между Huns и Hsiong-nu, процъфтява от 1900 г. в Русия, когато руският учен Иностранцев (1843-1919) се заема да превърне германското мнение в научна доктрина.





         Руската историческа наука през ХХ в. също не разработва самостойно въпросите на хунологията, а просто превръща последната в придатък на сюнологията.

          Така въпросите около късно-античното хуно-българско минало, което е спорадично експлицирано през ХVІІІ в. и ХІХ в., покрай изучаването на римско-византийската история, през началото на ХХ в. е прехвърлено от руската наука като придатък към изучаването на сюнологията в Средна Азия (?).
         Руската имперска наука в началото на ХХ в., в лицето на Иностранцев, тотално отхвърля предкавказкият произход на хуните, който е отбелязан от всички късно-антични летописци.
         Дали това е случайно или има нещо общо с руските имперски амбиции в Кавказ след средата на ХІХ в., не е наша тема. Все пак, имайки предвид, че потискането на паметта за предкавказкият произход на хуните, не е единично явление в руската историческа наука, където до края на ХХ в. не се разработваше волжко-българското минало на една държава, съществувала няколко века през Средновековието, може да бъде допуснато, че въпросите са повече субективни, отколкото обективни.
Средновековен Казан

         А всичко това деградира изясняването на по-късните процеси в региона, когато на границата на старата и новата ера в Кавказ се заражда хунската военна аристокрация.

         По всяка вероятност самото име „хуни” (хини, хони, кионай, хионит) е урартско название за кимерийците и води произхода си от VІ в. пр. н.е., когато в деветият Яшт на Авеста е засвидетелствувано за първи път. http://letopisec.blog.bg/history/2013/05/18/koi-sa-hunite-v-avesta-edin-star-debat-ot-1901-g.1111475


         В науката се приема едва ли не за еретично да се твърди, че има кимерийско-хунски синтез, независимо, че още Прокопий през VІ в. пише за такова явление.






         Всички тези въпроси могат да си останат и лични хрумвания, ако не беше очевидно, че европейската просвещенско-модерна историческа наука, е отказала да изучи хуно-българското минало на друго ниво, освен мнения.
         Тази област от историческото познание е свободна за бъдещо задълбочено и отговорно изследване, което не бива да плаща данък на стари руско-съветски идеологеми, навлезли отдавна като догми в българското историческо познание на ХХ в.

         Освен това обективното разработване на хунското минало е абсолютно необходимо за една пълноценна картина относно случването на Европа през ІV век, каквато отсъства, поради все още живите в обединена Европа националистически рецидиви.



         Хуно-българската роля в създаването на Европа през ІV в., е необходимо да бъде освободена от субективните епитети и експресивни оценки, давани досега за тези събития под общото название „варварски нашествия” и обективно да бъде проучено как Хунската империя става трети геополитически фактор през ІV в. и V в., наред с Римската империя и Персия.



           Благодарение основно на българите, римската цивилизация през ІV в. и през V в. се готизира и това е причинено от хегемонията на хуните в топонимите Скития, Панония и Дакия.

        Остроготите до 455 г. са хунски съюзнически народ и за разлика от визиготите прокарват хунските имперски амбиций дори в прословутата Каталунска битка от 451 г., когато под знамената на Атила избиват визиготи, включително и владетелят им.

            Всички тези въпроси изискват нов херменевтичен прочит от пост-модерната историческа наука...

Няма коментари:

Публикуване на коментар