сряда, 30 септември 2015 г.

Княз Оболенски и книгите на цар Симеон Велики в Русия.

           Княз Михаил Оболенский  и  неговата книга за Григорий Български.



 Член-корреспондент

 
През 2008 г. историкът Асен Чилингиров издава на български втората част на книгата си „Цар Симеоновият сборник от Х в.“. За какъв сборник става дума?

Този сборник на името на цар Симеон, е един от най-ценните продукти на т.нар. „Златен век“ на българската култура.




 
 
През втората половина на Х в. сборникът, който съдържа цял свод от ръкописи преведени в Преслав, е отнесен от епископ Григорий в Киев, където той става доверено лице на княгиня Олга и я съпровожда при визитата й в Константинопол. Византийският император-писател от Х в. Константин Багрянородни, в своята книга „За церемониите“, посочва, че с руската княгиня Олга е присъствало духовно лице и преводач с име Григорий.
 
 Една изключително ерудирана личност в Русия, княз Михаил Андреевич Оболенски (1805-1873), който от 1832 г. оглавява Московския главен архив, а от декември 1846 г. е член-кореспондент на Императорската санкт-петербургска академия на науките, е имал достъп до старите архиви и летописи, в това число и до „Симеоновият сборник“, който по времето на княз Святослав Ярославевич (1073-1076), е наречен «Изборник князя Святослава 1073 года». Преименуването от „Симеонов сборник“ на „Светославов сборник“, е станало така: проучванията още на княз Оболенски на ръкописа  показали, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник.

Така книгата на княз Оболенски от 1875 г. "Исследований и заметок князя М. А. Оболенского по русским и славянским древностям", която две години след смъртта му през 1873 г. издава дъщеря му Анна Михайловна, се оказва изключително важна за българската историческа наука.
 
Никой не е бил така добре запознат с преписите и съдбата на занесеният от епископ Григорий „Симеонов сборник“, както директора на Московския главен архив, княз Оболенски.
 

Чилингиров създава един мит около своята книга от 2008 г., украсен от сътрудниците му, които пишат : „Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура след неговата смърт през 1875 година. През последвалите десетилетия руските и съветските учени правят всичко възможно да отрекат съществуването на сборника от България. На тази дейност на руските учени, намерила силно противодействие у редица чужди изследователи, е посветена втората част от изследванията на българския историк и изкуствовед Асен Чилингиров. Към нея са приложени факсимилета от книгата на княз Оболенски, изготвени от единствения запазен екземпляр от оригинала, съхраняван в Държавната библиотека в Берлин.“
 
 
Да, ама не.

Никаква руска цензура  не е изземвала и унищожавала книгата от 1875 г. на княз Оболенски. Наистина, книгата днес е повече от библиографска рядкост, но не чак дотам, че „единствения запазен екземпляр от оригинала, (да се)  съхранява в Държавната библиотека в Берлин“, както пишат хората на г-н Чилингиров.



Копие от тази книга има и в университетската библиотека на Стандфортския университет в САЩ и Вие, уважаеми читатели, вече може да се запознаете с работния превод на книгата на княз Оболенски, който подготви г-н Веселин Тракийски, за да откриете какъв голям българофил е бил княз Михаил Андреевич Оболенски, който с трепет пише за невероятният Григорий Български, създателят на образците на руската книжнина след Х в.



Работният превод на г-н В. Тракийски.
www.academia.edu/6492965/_._._i_i_._._1870_._._

В. Тракийски: "Който читател пожелае да се запознае с първия превод от руски на български език на част от книгата на Княз Михаил Андреевич Оболенский, отнасяща се до първоначалният руски летопис и до това, кой е неговият автор, вече има възможност да направи това. Приятно четене."


Кадри от филма "Симеон - от расото до короната".

       
Когато пишем за сборник на цар Симеон, може би си мислите, че е занесена в Киев някаква малка книжка? Нищо подобно, занесени са преводи на над 17 книги и летописи, един свод на учеността на Преславската книжовна школа, една библиотека, чието съдържание потвърждава, че България е имала "Златен век" на книжовността при цар Симеон.
......................................................................................



Варна, където на 16 септември 1829 г. поручик Оболенски е ранен в левия крак по време на сражение в Руско-турската война (1828-1829). Получава орден за храброст, но е принуден да изостави военната служба и се отдава на книжовна и научна дейност.

1 коментар:

  1. Когато пишем за сборник на цар Симеон, може би си мислите, че е занесена в Киев някаква малка книжка? Нищо подобно, занесени са преводи на над 17 книги и летописи, един свод на учеността на Преславската книжовна школа, една библиотека, чието съдържание потвърждава, че България е имала "Златен век" на книжовността при цар Симеон.

    ОтговорИзтриване