четвъртък, 6 юни 2013 г.

Йоан Екзарх за българската династия.

     

        Йоан Екзарх (Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач от Х в.


       Литературната дейност на Йоан Екзарх включва известен брой преводи на византийски автори, най-значимият сред които е „За православното християнство“ на Св. Йоан Дамаскин (ок. 895).



    Той е и автор на няколко оригинални произведения и компилации. Сред тях е „Шестоднев“, включващ части от работи на няколко византийски автори, най-вече Св. Василий Велики, както и оригинални части, съдържащи първите български светски текстове по история, медицина и астрономия, а така също ценни сведения за Българската държава при Симеон I.


     В „Шестоднева“ Йоан Екзарх бичува измамата на астролозите” (с.158), според които  царската власт се давала само, ако „звездите са имали такова разположение, та родилите се тогава да трябва да получат царската власт” (с.159). Тук той, следвайки своя превод, припомня, че „в много страни владетелите – царе, князе и крале, биват поставяни не поради прилика на зодиакалния знак, силата и природата на звездите, а по наследство, според закона, реда на потомството и роднинството. Синът идва на мястото на бащата и братът – на своя брат, както това е било и при Давид. Започвайки от него, родът му продължи в Юдея непрекъснато чак до Зоровавел. Същото е било и при персите, и при лидийците. При първите, от Кир и Дарий, родът се задържал до последните, а при лидийците – от Кандавла, та чак до Гуга. И отново от Гуга, та до Креса, при когото царската власт се задържала в един и същи род. И при българите отначало князете били по наследство – синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата(Йоан Екзарх, български писател от Х в.; В книгата му „Шестоднев”, изд. С., 2000., с.159).




Няма коментари:

Публикуване на коментар