четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Арабоезични средновековни сведения за българите...


          Арабоезичните средновековни историци и географи масово наричат Дунавска България с името "Бурджан". Арабоезичните средновековни историци, не са само араби, но и перси, хорезмийци, дори много волжко-български историци са писали на арабски.


            Тук ще проследим малко по-задълбочено данните, които дават арабоезичните историци ат-Табари и ибн Рушдъ.

           Най-авторитетният арабски средновековен историк несъмнено е ат-Табари (839 - 923 г.), който визира българите в многотомната „История на пророците и царете” (Тарих ар-русул ва-л-мулик), наричайки ги „Бунджар” и „Бурджан”.
 Персидская миниатюра к «Истории пророков и царей» ат-Табари (персидская версия Балами). XIV век
        
          В константинополският вариант на същата книга, препис на Бел`ами, „Бунджар” (банджар) даже е редактирано на „Булджар”.

      Непосредствено със сведенията на арабоезичния персийски историк ат-Табари, друг ирански арабоезичен историк ибн Рушдъ (903 - 913 г.) пише, че съществуват три вида българи. „Те са три вида. Единият се нарича б. р. сула, другият - ас - к. л., а третият б. л. к. р.
         „Худад ал-алам” (ок. 982) и Гардизи (1050 - 1059 г.) компилират от Ибн Рушдъ и повтарят същото.
             Аскал (Есегел) е българска провинция с особен статут, която обаче се е подчинявала на владетеля на гр. Болгар. Вж тук: http://letopisec.blog.bg/history/2013/02/14/askal-esgel-edna-zabravena-bylgarska-dyrjava.851122
         Това е единият вид българи (ас-к.л.).

         Вторият вид, според Ибн Рушдъ, са - „б. р. сул”.
         Така са посочени и от неговите компилатори.

                Ат - Табари обаче, ги нарича „баланджер”.
          У ат-Табари „бунджар”/бурджан са упоменати само веднъж, докато „баланджер” се срещат в годините по хиджра: 20, 32, 60, 104, 105, 112, 113 и т. н. Това не е случайно, бунджар/бурджан, на които Кавад плащал данък, според ат-Табари, ги няма явно, понеже те са същите, които избягват заедно с аварите-отцепници в Панония, т.е. „бунджар” на ат-Табари, са „кутригурите” на византийските автори (?). А „баланджер”, които остават и са посочени многократно от ат-Табари, са очевидно „утигурите” на гръкоезичните византийски късно-антични историци. Утигурите не напускат Предкавказието и Приазовието и не отиват в 568 г. в Панония, подобно кутригурите, когато към 565 г. тюрките на ябгу Истеми завоюват Древна Велика България, създадена през 465 г. от Ирник, третият син на Атила.

         И така, Ибн Рушдъ познава "баланджер" на ат-Табари като „б. р. сул”, но на мястото на „бунджар” (ат-Табари) поставя „б. л. к. р”.
          Третият вид българи са бунджар (=б.л.к.р.)


                                      Ас - к. л

                                      Б. р. сул
                                      Б. л. к. р.


          Какъв е извода?

         Фактически, във визията на ат-Табари бунджар изчезват, а баланджер (Артамонов дава данни, заети от "Дарбент наме", че под това име трябва да се разбират „българите”) остават.
          Ибн Рушдъ пък и неговите компилатори дават вече едно по-общо сведение, че българите са „три вида” и „б. л. к. р” не бива да се бърка с „б. р. сул” (баланджер).
   Следователно, „б.л.к.р” на Ибн Рушдъ и неговите компилатори, са същите, които са „бунджар” при ат-Табари.


       Сега вече можем за включим арменските, грузинските и другите арабоезични извори, за да ни стане ясно кои са Бунд,  V`hndur, Бундурки, V.n.nd.r. И всъщност, Бурджан, което е арабоезичната форма на персоезичното бунгар...Бун, които се заселват в земите Гар...

Няма коментари:

Публикуване на коментар