сряда, 13 февруари 2013 г.

Как бе сгрешено името на народа на Кубрат!


Задачата, която предстои пред нас сега, е да разгледаме сведенията за една държава, която в хрониката от края на VІІІ в. на Теофан и в летописът от ІХ в. на Никифор, е наречена „древна Велика България” и „стара Велика България”.
         Материалът за нейното местоположение при Теофан, дава възможност да се проучи произходът на географските понятия(за това е необходимо отделно проучване), с които е описана територията на „древна Велика България” и така да се избегнат някои от противоречията и неяснотите, вмъкнати от по-късните преписвачи на хрониката на Теофан.
         Последната е била масово преписвана, преведена е на латински от Анастасий Библиотекар още през ІХ в., а до нас са достигнали 16 преписа на тази популярна вселенска хроника.
         Тяхното съпоставяне е изключително важно, понеже повърхностното и безкритично отношение е нанесло много вреди на сведенията за произходът на българите.
         Включително и на точното име на народа на Кубрат, който е транскрибиран „уногундури”, при положение, че в някои от преписите името е друго: (Οννοβουνδοβουλγάρων),уновундобългари.

         Или, ако сме по-прецизни: уни: вундо и българи.
         Гръцките преписи и латинският текст на хрониката на Теофан дават следните форми на името на народа на Кубрат:Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.
         Очевидно е, че още в латинският превод е преписано едно сгрешено „уногундури”, а то по-късно се споменава и от Константин Багрянородни през Х век.         
         Но има всички основания да се смята, че Теофан е заел от неизвестният източник от края на VІІ в., от който изобщо преразказва историята на древна Велика България, именно името „уновундобългари”.    
           
Причините за това наше предположение са две.
         Първо, цялата традиция, която споменава кутригури и утигури, като се започне още от Прокопий, Агатий и се стигне до Менандър, устойчиво е формирала бинарна връзка. Покрай кутригури (= бунд) и утигури (= българи) няма трети етнос. 
         Теофан пише: Тук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите”....
         Тоест, разделянето на съставното име Οννοβουνδοβουλγάρων, е причината да се получат и другите форми на това име като „уногундури”.
         Но още по-важно е, че това разделяне на общото име, е довело и до факта, че учените по-късно са приели буквално преписа на тази форма „уногундури”, както е при Анастасий и при Багрянородни, и не са обърнали внимание, че вече съществува сирийски източник, който свързва народа на Вунд с българите.
         В арменската история на Мовсес Хоренаци, за която аз споделям мнението на определени учени, че е от първата половина на VІ в., е прокарано едно сведение на сироезичния историк от ІІІ/ІV в.в. от н.е. Мар Абас Катина (писал на гръцки, така че ВУНД е БУНД), в което за първи път – преди неизвестният източник от края на VІІ в., ползван от Теофан –името българи е свързано с това на вунд (бунд, урарту, боян, ез. Ван).

           
      
      Нали разбирате какво е станало? Кимерийците са българите, а урартите стават боян, бунд, известни и като кутригури. Така, както българите са известни и като утигури...Хуни е общо име, няма народ Huns, това е съюзно име - уни, на бунд и българите...


               Безкритичното възприемане от учените на името „уногундури” по отношение на народа на Кубрат, се е оказало пагубно за точното проучване на българското минало, понеже, колкото и да търси човек, хуно-гундури няма.

урартски шлем и кимерийски шлем...       открийте разликата
         Ситуацията изглежда патова и прилича на безуспешното желание да щтракнеш едно име в интернет-мрежата и да ти излезе отговор, че такова нещо няма. Ако обаче вкараш в историческата памет името „бунд”, се оказва, че сведенията са толкова много и така са пръснати хронологично в различни периоди, че е необходимо много време и усилията на много учени, за да бъдат сумирани и проучени задълбочено.

Няма коментари:

Публикуване на коментар